Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Дори това, че споделяше ложата с най-заядливата любовница на краля, не можеше да развали удоволствието на Мариса. Тя бе забелязала погледите, които Барбара Палмър хвърляше в нейна посока. Нищо явно, само снизходителна усмивка на устните на другата жена, когато Мариса бе влязла в кралската каляска — сама. В ума й все още звучеше въпросът, който й бе задала тогава Касълмейн.
— Къде е уважаемият ви съпруг, лейди Деран? Да не би да е прекалено уморен, за да стане от брачното ложе? За Бога, да не сте докарали бедния звяр до крайно изтощение? — беше попитала тя.
Кралят, развеселен от откровените въпроси на любовницата си, отправи на Барбара нежен поглед, макар да я смъмри леко.
— Не трябва да надзъртаме в чуждите легла, скъпа Барб — каза той. — Нека не си играем на шпиони в дома на любовта.
— Божичко, обич моя — произнесе Барбара, — цял Лондон задава тези въпроси. Лейди Деран сигурно знае, че е сред приятелите, които, щат не щат, не могат да скрият тайните на спалнята си. — Барбара плъзна длан по брича на Чарлз, докосна бедрото му и ноктите й леко драснаха кадифения плат. — Добрата ни лейди Деран няма да е толкова недискретна, колкото лейди Макдоналд.
— Какво общо имам аз с дискретността на тази лейди Макдоналд? — попита Мариса.
Барбара се усмихна като котка, току-що облизала каймак.
— Защото, когато тя спеше със съпруга ви, не можеше да се сдържи да не сипе похвали за умението му. Едва не припадаше, когато разказваше за големината на мъжеството му… — графиня Касълмейн се поколеба за миг и овлажни устните си с език, — … за това как знае да доставя удоволствие на една жена в леглото. Хвалеше ловкостта му и с устата, и с ръцете. Според нея, той бил несравним. — Барбара хвърли бърз поглед към любовника си и добави с меден глас: — Разбира се, тя не познава вас, милорд, в противен случай навярно щеше да преразгледа становището си.
— Само навярно ли? — засмя се Чарлз и вдигна гъстите си черни вежди.
— Простете ми, сир — леко се нацупи Барбара, — никой никога не би могъл да се съмнява в това, че нямате равен в цяла Англия.
Ръцете на Мариса здраво стискаха ветрилото в скута й. Искаше й се да удари самодоволното лице на лейди Касълмейн.
— Разбира се — каза Барбара, като сви леко рамене, — това бе преди злощастното… преобразяване, което се случи с Бюканън. Известно е, че подобни неща, как да кажа, влошават представянето на един мъж.
Мариса разтвори ветрилото си и се престори на отегчена от разговора. Нямаше да достави на тази котка Касълмейн удоволствието да види колко гневна е в действителност.
— Осмелявам се да твърдя, че дворът ще продължава да клюкарства независимо от това какво кажа аз за съпруга си.
Чарлз избухна в смях. Колкото и да обожаваше ужилванията на Барб, винаги бе добре тя да знае, че не всеки се бои от езика й.
Сега Мариса бе тук, пред очите на всички в кралската ложа, и очакваше пристигането на съпруга си, който учтиво бе отказал да се качи в каляската на краля, заявявайки, че трябва да се погрижи за нещо и че ще се срещне с тях в театъра.
Пиесата започна. Мариса се питаше точно за каква работа става дума и мислите й за пореден път се върнаха назад. Щом привършиха сладкия плодов пай, който бе наредила да поднесат след вечеря, Кам и Джейми се бяха извинили и ги бяха оставили сами с Браяна. Вечерта не протече точно както я бе планирала и затова тя реши да се оттегли в леглото си сама, като залости вратите на спалнята си за всички. После загаси всички светлини, легна в широкото си легло и зачака да се случи нещо, и тя не знаеше какво.
На сутринта се събуди и откри, че съпругът й за пореден път бе напуснал дома й, за да се погрижи за някаква неизвестна й работа. Тя се изкъпа, облече се и се зае със собствените си работи: уреди сметките си с човека, от когото бе купила двата жребеца, а малко след това пристигна мъж, облечен в ливреята на неин слуга. Носеше писма от баба й, която я молеше за съвет относно едно от именията — било съвсем запуснато. Мариса отдели цялата кореспонденция между баба й и управителя на имението. Главата й пламна, щом разбра цената на необходимите поправки.
Обядва с Браяна и после отдели време да прочете едно лично писмо от баба си. Старата жена питаше за подробностите около сватбата и съпруга й. А какво би могла да отговори? Че се е венчала за един обезобразен шотландец, отказал да консумира брачния обет? Че я бе отблъснал? Баба й би се разгневила от обидата, нанесена на семейството й и най-вече на любимата й внучка.