Мръсницата е мъртва

В края на осемдесетте години на нашия век помещенията на Главното управление на Градската полиция на „Сейнт Олдейтс“ основно се ремонтираха и разширяваха… и работата беше още в разгара си, когато тази съботна утрин сержант Луис влезе през главния вход. Органите на сигурността упорито съхраняваха йерархичната си структура и приятелствата между по-висшите и по-низшите чинове вероятно винаги си оставаха леко дистанцирани. Все пак поне доста добре познаваше главния началник на управлението Бел от времето, когато бяха в Кидлингтън и се зарадва, като го видя в сградата.

Да, естествено Бел щеше да помогне, ако можеше; посещението на Луис бе много навременно, защото много ъгли и кътчета току-що бяха разчистени и съдържанието на десетки шкафове и покрити с прах сандъци и касетки неотдавна бе излязло за първи път, откакто се помнят, на бял свят. Заповедта на Бел по тоя въпрос беше ясна: ако за някои документи възникнеше и най-малко съмнение, че си струва да бъдат запазени — да се запазят; ако не — да бъдат унищожени. Но странно, че досега почти всичко, което бе съвсем неотдавна преоткрито, изглеждаше потенциално ценно за някого; и в крайна сметка бе отделена една цяла стая, в която съхранените реликви и спомени от най-ранни времена — във всеки случай от 1850 г. насам — бяха безразборно нахвърляни на купчини, чакащи подходяща оценка от университетски историци, социолози, криминолози, местни исторически дружества и автори. Всъщност, доколкото на Бел му беше известно, в стаята сега се намира офицер Райт. Тя извършва предварително най-общо каталогизиране и ако Луис иска да хвърли един поглед…

Като обясни, че това е обедната й почивка, офицер Райт, доста приятна около 25-годишна брюнетка, продължи да яде сандвичите си и да пише коледни картички. С едно махване на ръка тя разреши на Луис достъп до всеки ъгъл на стаята, където би пожелал да търси, след като той накратко бе изложил мисията си.

— Цялата е ваша, сержант. Или поне бих искала да е така!

Луис разбра какво имаше предвид тя. Морс му бе дал екземпляр от произведението на полковника (няколко допълнителни копия бяха оставени в отделението), но за момента Луис не виждаше дори и най-малка възможност да открие някаква връзка между нещо, случило се през 1860 година, и хаотичните купища от кутии, папки, чували, касетки и лежащите наоколо купища избелели с изръфани краища документи. Честно казано, личеше си, че сортирането бе започнало, тъй като петдесетина жълтеникаво-кафяви етикета с написани на тях дати бяха поставени върху доста по-спретнатия конгломерат от материали, отделен от останалите и подреден в някакво подобие на хронологична последователност. Но напразно Луис търсеше сред тези етикети 1859 и 1860 година. Струваше ли си да прегледа набързо останалата част?