Мръсницата е мъртва

Пръв се появил свещеникът на затвора и прочел тържествено погребалната служба на официалната църква; след него извели двамата осъдени, следвали ги палачът и директорът, както и някои други висши служители на затвора. След като операцията по издигането на бесилката приключила, двамата мъже се запътили с твърда крачка към платформата и изкачили стъпалата до въжето без чужда помощ. Когато нагласили примките около врата им, палачът се ръкувал с всеки от тях и тогава, докато свещеникът напявал меланхоличните химни, фаталното въже било дръпнато и след минута-две и много конвулсии двамата престъпници вече не били между живите. Разтеглянето на шийните прешлени и скъсването на вратната вена се оказали ефективно, макар и не мълниеносно средство. Бесилките изглежда задоволили садистичния копнеж на тълпата, защото не се съобщава за никакви безредици, когато огромните маси народ се разотишли по домовете си през онзи слънчев ден. По-късно се разбрало (макар в момента това да не било видно), че последния жест на Олдфийлд бил да предаде на свещеника една картичка, адресирана до младата му жена, в която той до последно твърдял, че е невинен за престъплението, за което плащал сега с най-високата цена.

Публикуваните в града извънредни издания, описващи в най-малки подробности сензационния процес и екзекуцията, били пуснати за продан незабавно из улиците на Оксфорд и моментално се разграбвали?

Те описвали най-точно с препратки към Библията последната проповед, прочетена на лодкарите в 6 часа сутринта в неделята преди екзекуцията. Текстът, очевидно подбран със сардонично безчувствие, едва ли би могъл да донесе на осъдените затворници кой знае каква духовна или физическа утеха: „Но те не ме послушаха, и не наклониха ухо, а извиха врат: постъпиха по-зле и от бащите си“ (Иеремия, гл.7, ст.26).