Мръсницата е мъртва

Нормално смените на сестринския персонал на болницата „Джон Радклиф 2“ бяха: първа (7.45 — 15.45), втора (13.00 — 21.30) и нощна (21.00 — 8.15). По-скоро нощна, отколкото дневна птица, Айлийн Стантън не споделяше нито едно от ширещите се възражения срещу нощната смяна. По рождение с темперамент, леко обагрен от меланхолия, тя бе може би естествено чедо на мрака. Но специално тая седмица бе необикновена. И тоя ден тя беше втора смяна.

Омъжена на 19 години и разведена на 20, сега, пет години по-късно, тя живееше в Уонтидж с един мъж, 15 години по-стар от нея, който бе празнувал 40-ия си рожден ден предишната вечер (оттук и разместването). Празненството бе вървяло великолепно, докато тъкмо след полунощ самият рожденик не бе замесен в покъртително малко юмручно сбиване заради нея! По филмите и по телевизията, след като е повален в безсъзнание от яростен удар с железен прът, героят трябва само за момент да поразтрие удареното място, преди да възобнови мисията си. Но в живота, както знаеше Айлийн, не беше така — много по-вероятно бе жертвата да се окаже накрая в интензивното отделение — с мозъчно увреждане при това. Доста по-жестоко. Като снощи (тази сутрин!), когато мъжът, с който живееше, го цапнаха по лицето, горната му устна драматично се разцепи и един от горните му зъби се счупи до корена. Не беше добре за външния му вид, за гордостта му, за празненството, за Айлийн или за когото и да било. Изобщо не беше добре! За n-ти път тя се връщаше мислено към инцидента, докато караше към Оксфорд. Паркира своето ябълково-зелено „Метро“ на паркинга на болницата с табела „Само за персонала“ и слезе до гардеробната в сутерена да се преоблече. Знаеше, че връщането в отделението щеше да й подейства добре. Досега бе успяла доста лесно да избегне да се забърка в каквито и да са емоционални връзки с пациентите си и това, което й се искаше за момента, бе да изпълнява предано задълженията си на медицинска сестра през следващите няколко часа, да забрави предишната вечер, когато бе пийнала малко повечко и бе флиртувала доста открито с мъж, когото срещаше за първи път. Никакво главоболие от препиването, въпреки че изведнъж се запита дали пък всъщност нямаше махмурлук, който просто не бе забелязала сред другите душевни вълнения. Както и да е, време беше да забрави собствените си неприятности и да се заеме с чуждите.