Мръсницата е мъртва

Embarras de richesses7 — и цял ден да бе обикалял сред лавиците на местната библиотека в Самъртаун, Морс не би могъл да избере други две книги с по-познавателен характер.

Първо, от „Викторианският Бенбъри“ се сдоби с информацията, че към 1850 година дългите маршрути с пощенски коли през Бенбъри за Лондон били изоставени благодарение почти изцяло на новата железопътна линия от Оксфорд до столицата. Обаче като непосредствен резултат от това обслужване броят на колите между Бенбъри и Оксфорд (само на двадесет мили на юг) всъщност се увеличил и през 1850-те и 1860-те години имало редовен и ефективен транспорт между Оксфорд и Бенбъри. Освен това авторът даваше пълни подробности за пощенските коли, движили се въпросния ден за които Джоана Франкс положително се е била осведомила: със сигурност през първата половина на следващия ден, три пъти е можело да се видят пощенски коне, галопиращи на юг, возещи взетите от страноприемницата „Суон“ в Бенбъри пътници до страноприемницата „Ейнджъл“ на главната улица в Оксфорд. За сумата от два шилинга и един пенс. Още по-интересно за Морс беше положението, отнасящо се за самия Оксфорд, където влакове за Падингтън, според втория реферативен труд, били далеч по-чести и по-бързи, отколкото си бе представял. И както може да се предположи, на самата Джоана й е била предоставена точно същата информация в Бенбъри в тоя съдбоносен ден: не по-малко от десет влака дневно, тръгващи в 2.10, 7.50, 9.00, 10.45, 11.45, 12.55, 14.45, 16.00, 17.50 и 20.00 часа. Embarras de choix.8 Естествено цените на билетите изглеждали малко солени — за първа, втора и трета класа-съответно 16, 10, и 6 шилинга, за едно разстояние, малко по-дълго от 60 мили. Но достатъчно безпристрастният историограф на оксфордските железници бе прибавил факта, че също така са се движили три пощенски коли на ден, поне до 1870-те, извършващи сравнително бавно пътуване до Лондон през бариерите на Хенли и Рединг: каретите „Бленхайм“ и „Уелският принц“, тръгващи в 10.30, а „Съперникът“ — час по-късно, и цените на билетите били с „цял шилинг“ по-ниски от третокласните билети за влак. И къде е била последната им спирка в столицата? Беше невероятно. Еджуеър роуд.