Храмът на Хор
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на Хор». Краткое содержание книги:
Британецът Пол Дохърти, професионален историк и ерудит в областта на египтологията, чрез екзотичните си сюжети увлекателно пресъздава една от най-непознатите вълнуващи епохи от историята на древен Египет.
На власт са фараоните на Новото царство (XVI–XI в. пр.Хр.), а дъщерята на великия Тутмос I — Хатусу се бори за надмощие. В „Храмът на Хор“, втората част на поредицата „Египетски загадки“, кълбото на политическата конспирация отново трябва да бъде разплетено от египетския Шерлок Холмс — съдията Амеротке. В Тива, столицата на могъщото египетско царство, един след друг гинат учени, звездобройци, жреци, архивари и техните слуги. Кървавите екзекуции заплашват да пометат крехката хегемония на владетелката Хатусу. Някой всячески се мъчи да дискредитира еманципираната фараонка. А тронът й и без това се клати заради несъгласието на догматичната аристокрация Египет да бъде управляван от жена. Хатусу всъщност е антична феминистка — тя протяга ръце към короната не от себична алчност, а за да защити достойнството си на фараонска дъщеря и да докаже космогоничната си предопределеност да седне на трона. „Храмът на Хор“ със сигурност ще задоволи претенциите на ценителите на изисканото криминале в стил Конан Дойл и Агата Кристи, но без съмнение ще допадне и на феновете на екшъна и зрелищните сюжети.
В книгата има и психология, и мистерия, и каскади, и екзотика, и възмездие. „Египетски загадки“ безспорно има и поучителен ефект: Пол Дохърти доказва, че политическата конспирация е старинно занятие и днешните интриги във върховете на властта по света и у нас си имат своя исторически праобраз.
Амеротке сграбчи Шуфой за пръстите и ги стисна:
— Но тя няма да разбере, нали? Важното е, че знам как е бил убит старият жрец Прем. Той е бил в градинската кула и там се е срещнал с убиеца си. Трябва да е бил някой, комуто Прем е вярвал. Вероятно са пийнали вино или бира. Само че в питието на стареца е имало нещо, което го е приспало. Убиецът е взел бойния кривак от хиксосите на Прем и го е ударил по слепоочието. Черепът на стареца сигурно се е счупил като рохко яйце. След това престъпникът се е насочил към истинската причина за посещението си — свитъка папирус, който Прем е носел навсякъде със себе си. Само че не е преценил точно времето. Появил се е подпийналият слуга Сато. Убиецът е скрил трупа на Прем зад леглото, взел е шала и сламената му шапка и се е качил на покрива — Амеротке замълча. — Или дори убиецът е бил по-хитър. Може би Сато не го е изненадал. Както и да е, важното е, че злодеят е трябвало да напусне кулата незабелязано — той се почеса по главата. — Подробностите все още не са ми съвсем ясни. Във всеки случай убиецът е взел сламената шапка на Прем, шала и пръстена му и се е качил на покрива.
— И се е престорил на възрастния жрец! — възкликна Пренхое.
— Точно така. В тъмнината тилът на всяка бръсната глава прилича на останалите, особено ако е покрит със сламена шапка и загърнат с шал. Сато, разсеян както винаги, е помислил, че това е господарят му, и е застанал на пост. Най-накрая убиецът е слязъл по стълбите. В него са били ключовете от килията на благочестивия отец, но е трябвало да отвлече вниманието на Сато, за да влезе вътре.
— И е изпуснал пръстена! — Пренхое се радваше като дете на прозорливостта си.
— Да. Като верен слуга Сато се е втурнал след него. Убиецът е отключил вратата и е влязъл в килията. Вътре е било тъмно и той е стоял с гръб към вратата. Сато е оставил пръстена на масата. След това вратата се е затворила и се е спуснало резето — Амеротке замълча. Вдигна поглед към градинската кула, която се извисяваше към небето. — И тук убиецът е проявил невероятна хитрост. Надава ужасен писък, сякаш колят Прем. Разбира се, това е било само номер. Изважда трупа на Прем изпод леглото и го оставя отгоре. Вероятно тогава е довършил стареца с допълнителен удар.
— Но как е излязъл от килията? — попита Асурал.
Амеротке се усмихна:
— Когато говорим за бягство от висока кула, обикновено се сещаме как някой се спуска надолу. Убиецът на Прем е бил по-хитър. Преди да слезе от покрива, е спуснал малка въжена стълба от бойниците към прозорчето на килията на Прем…
Шуфой плесна с ръце, малкото му грозно лице блестеше тържествуващо:
— Излязъл е от килията и се е покатерил, като е затворил капаците.
Съдията кимна:
— След като се е качил, е развързал въжената стълба и я е хвърлил в розовите храсти на земята. След това е имал два избора. Можел е да почака на покрива на кулата да разбият вратата и след това да се измъкне и да се смеси с останалите. Или да последва Сато и да се скрие в някой от складовете, докато пристигнат останалите, за да разбият вратата…
— Но защо е била нужна тази потайност? — попита Асурал. — Защо просто не е отровил кроткия старец или не му е забил стрела в гърлото? Не е ли бил твърде голям рискът?
— Да, и аз си помислих същото — отвърна Амеротке. Млъкна и се заслуша в писъка на папуняците от другия край на градината. — Имам няколко обяснения. Първо, налагало се е да вземе папирусите от Прем. Това е изисквало планиране и обмисляне. Злодеят е трябвало да бъде сигурен, че когато удари, ръкописите ще бъдат у стареца.
— Аха! — Асурал напълни чашата си с бира. — Прем е бил стара лисица и сигурно е държал папирусите си добре скрити. Може би убиецът е проявил интерес и жрецът е решил да сподели знанията си.
— Второ — продължи съдията и отскубна стръкче трева, — Прем е бил човек с твърдо установени навици. От това, което разбрах, той обикновено е стоял или в библиотеката, или в градинската кула. Когато е бил в кулата, Сато обикновено се е въртял наоколо, а оттук следват и хитрите приготовления. Въжената стълба сигурно е била занесена там предварително и скрита в сенките на покрива. И освен това — Амеротке прогони муха — убиецът съзнателно създава атмосфера на страх и ужас. Смъртта на Нерия е била внезапна и жестока. Библиотекарят се е изкачвал по стълбите от подземията, когато престъпникът го е залял със зехтин и го е превърнал в жива факла. Предполагам, че същото се е случило и с пътуващия учен Пепи и злощастната му придружителка.
— А свитъкът с папируси? Бойният кривак на хиксосите? Въжената стълба? — попита Пренхое.