Храмът на Хор
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на Хор». Краткое содержание книги:
Британецът Пол Дохърти, професионален историк и ерудит в областта на египтологията, чрез екзотичните си сюжети увлекателно пресъздава една от най-непознатите вълнуващи епохи от историята на древен Египет.
На власт са фараоните на Новото царство (XVI–XI в. пр.Хр.), а дъщерята на великия Тутмос I — Хатусу се бори за надмощие. В „Храмът на Хор“, втората част на поредицата „Египетски загадки“, кълбото на политическата конспирация отново трябва да бъде разплетено от египетския Шерлок Холмс — съдията Амеротке. В Тива, столицата на могъщото египетско царство, един след друг гинат учени, звездобройци, жреци, архивари и техните слуги. Кървавите екзекуции заплашват да пометат крехката хегемония на владетелката Хатусу. Някой всячески се мъчи да дискредитира еманципираната фараонка. А тронът й и без това се клати заради несъгласието на догматичната аристокрация Египет да бъде управляван от жена. Хатусу всъщност е антична феминистка — тя протяга ръце към короната не от себична алчност, а за да защити достойнството си на фараонска дъщеря и да докаже космогоничната си предопределеност да седне на трона. „Храмът на Хор“ със сигурност ще задоволи претенциите на ценителите на изисканото криминале в стил Конан Дойл и Агата Кристи, но без съмнение ще допадне и на феновете на екшъна и зрелищните сюжети.
В книгата има и психология, и мистерия, и каскади, и екзотика, и възмездие. „Египетски загадки“ безспорно има и поучителен ефект: Пол Дохърти доказва, че политическата конспирация е старинно занятие и днешните интриги във върховете на властта по света и у нас си имат своя исторически праобраз.
— Да — тя огледа килията. — Съжалявам за нападението над теб, но беше необходимо. Да го забравим. Спомняш ли си, Амеротке, когато беше малко момче в двореца? Аз идвах да те извеждам на разходка в градините. Показвах ти различни птички и цветя и след това ти ме наблюдаваше как плувам… — погледна го с леко отметната назад глава и притворени очи. — Ти си синът, който винаги съм искала — въздъхна и взе чашата. — А сега се стигна до това. Чаша с отровно вино. Но е за предпочитане пред другата възможност — да бъдеш погребан жив в жарките пясъци и да усещаш как животът бавно се отцежда от тялото ти, а соколите и ястребите пируват с трупа ти под възгласите на тълпата.
Амеротке премига, за да сдържи сълзите си.
— Хани е мъртъв — прошепна той.
— Знам — Вехлис се втренчи в чашата. — Отишъл е да се изкъпе в свещеното езеро. Говори се, че получил удар, не издържало сърцето му. Но аз знам истината. Хани е искал да се пречисти отвън и отвътре. Удавил се е. Жреците ще се погрижат за тялото му — тя се приведе над масата: — Ще кажеш ли молитвите за мен, Амеротке? Ще се увериш ли, че тялото ми е балсамирано и отнесено в Града на мъртвите? — върховният съдия кимна. — Как успя да смекчиш сърцето на царствената блудница? Как успя да ми издействаш тази милостива смърт?
— Божествената Хатусу ми даде право сам да си избера наградата…
— Аха, разбирам! — Вехлис вдигна чашата. — За живота и за смъртта!
— Изпий го на един дъх — подкани я Амеротке.
— Разбира се — усмихна се тя.
Вехлис отметна глава и изпи отровното вино на една глътка. Стана, отиде до простия тръстиков нар в ъгъла, легна и скръсти ръце върху гърдите си. Амеротке затвори очи. Чу стон, тялото й потрепери и когато погледна отново, тя лежеше неподвижно, с отметната настрани глава и изцъклени очи.
Амеротке зашепна молитва, но не можа да се съсредоточи. Отново беше малко момче и вървеше ръка за ръка в градините на фараона с една висока елегантна жена.