Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Кръв, коса, плът.
— Идеално съвпадение. Отпечатъците по ножа са негови. Кръвта по ножа е тяхна. Косата е, както ти каза, на Брендън. А кожата…
— Каква кожа?
— Под ноктите на сестра ти — та кожата е на Джон Доу. И това е извън всякакво съмнение. Даже и без ДНК-тест лекарят казва, че нашият човек е бил издран — четири следи по бузата, отдясно наляво. С теб не сме ги видели заради бинта.
Ножът.
— Повикахме художник в отделението. Направи човекът няколко скици, поигра си и последната стана — прекрасна е. Показва Джон Доу без изгаряния и без превръзки. С вежди и коса защото нали се сещаш, че в момента няма такива. Както и да е, ако преди не е носил зализан алаброс, значи вече знаем как изглежда.
— И какво?
— Ами показахме рисунката в двайсетина магазини за оръжие, половин дузина армейски складове, където разпродават излишъци на армията, и… Познай! Един служител в Спрингфийлд ни каза, че му е продал „Кей-бар“ нож преди три-четири седмици.
— И той го помни?!
— Като вчера.
— Откъде такава памет?
— Много просто. Каза, че онзи се откроявал. Бил облечен в един от онези развлечени вносни костюми на…
— Армани.
— Който и да е, но нямало да видиш такива на разпродажба. Онези в склада били свикнали на клиенти в работни комбинезони и анцузи, на хлапета с бръснати глави и по черни джинси… Човекът рече, цитирам: „Направо от бутика“, край на цитата. Нали ти казах, Джо. Откачен. Смятай случая за приключен.
Последва застой. В болницата, пред стаята на задържания, се сменяха отегчени полицаи и проверяваха документите на всеки влизащ или излизащ. Смисълът не беше много ясен: всички посетители бяха болнични служители, тъй като, с изключение на Джо Ласитър и пресата, никой друг не се интересуваше от състоянието на човека вътре.
В понеделника преди Деня на благодарността13 Риордан телефонира, за да каже, че лекарите са махнали дихателната тръба на Джон Доу и той бил достатъчно добре, за да отговаря на въпроси. Разпитът бил насрочен за сряда.
— И после? — пожела да разбере Ласитър.
— Ще го преместим във Феърфакс. Ще предявим обвинение… Дори да е в инвалидна количка.
По мнението на лекарите състоянието на пациента се подобрило изненадващо, макар че никога вече нямало да бъде „като нов“. По шията и лявата страна на лицето му имало жестоки белези, а тъканта на дробовете и ларинкса му била увредена.
— Няма да му хареса това — отбеляза Риордан.
— Кое?
— Онова, което научих от лекарите. Този тип е бил атлет. Или има физика на атлет. Казаха, че бил в страхотна форма.
— Бегач?
— Не… всъщност, кой знае. Едър е. Направо грамаден. Боксьор, може би. Или футболен защитник. Или бияч в бар. Не знам. Нещо… голямо. Почвам да си мисля, че не е изключено да е бил и… войник.
— Откъде ти хрумна пък това?
— Минал е през месомелачката. Докторите ми показаха рентгеновите му снимки. Даже и аз го видях — този се е млатил яко. Направо изглежда, сякаш е бил изтезаван.
— Не разбирам.
— Ами… има следи от стари счупвания. И втвърдени ръбове на белези по гърба… сякаш са го бичували.
— Какво?
— Не се шегувам. Трябва да го видиш сам. Освен това е бил и прострелван. Има зараснала стара рана: куршумът е влязъл отпред и е излязъл през дясното рамо. И още нещо…
— Какво?
— Мисля, че този тип… за професията му ти говоря… е фаянсаджия.
— Какво?
Риордан доволно се захили.
— Докторът казва, че имал мазоли на коленете. Големи мазоли… загрубели. И аз реших, че… слага плочки. От какво друго може да са?
Ласитър помисли. Накрая се предаде:
— Не знам.
— Аха — зарадва се Риордан. — Ами от мен толкова.
12.
В сряда сутринта — деня, когато Риордан трябваше да разпита Джон Доу, Джо Ласитър отиде в офиса си във Фоги Ботъм, седна зад бюрото си и започна да се преструва, че работи, докато всъщност чакаше обаждането на детектива.
Офисът му бе просторен и луксозен, с истинска камина, гълъбовосив мокет и изглед към Капитолия. Ореховата ламперия бе осветена с мека индиректна светлина и украсена с литографии на Хокни. В ъгъла в дъното имаше пищно резбовано бюро, а в другия — две кресла и кожен диван. Атмосферата бе едновременно на солидност и дискретност — целта бе и богати, и предпазливи, и загрижени, да се отпуснат и предразположат.
13
Последният четвъртък на ноември. — Б.пр.