Ужас [bg]

— Има един начин да увеличим максимално пътя, който ще изминем с парна тяга — каза тихо Крозиър в по-спокойната тишина, настъпила сред взрива от смях.

Всички обърнаха глави към капитана на КНВ „Ужас“.

— Да преместим целия екипаж и въглищата от „Еребус“ на „Ужас“ и да потеглим с пълна пара — продължи Крозиър. — Или през ледовете на северозапад, или да проучим източния бряг на Крал Уилям.

— Всичко на една карта — каза ледовият лоцман Бланки в надвисналата отново тишина. — Но в това има смисъл.

Сър Джон беше способен само да примигва. Когато отново придоби дар слово, звучеше недоверчиво, сякаш Крозиър също е пуснал шега, чийто смисъл му убягва.

— Да изоставим флагмана? — рече той най-накрая. — Да изоставим „Еребус“? — Той се огледа, сякаш на останалите офицери, за да решат този въпрос веднъж завинаги, ще им е достатъчно само да хвърлят поглед на каютата му — стените, изпълнени с книжни рафтове, кристала и китайския порцелан върху масата, трите престънови илюминатора30 над главите им, позволяващи лъчите на късното есенно слънце да се изливат щедро в каютата. — Да изоставим „Еребус“, Франсис? — повтори той, сега по-силно, но с тона на човек, който иска да му бъде обяснена неразбираема шега.

Крозиър кимна.

— Главният вал е изкривен, сър. Собственият ви инженер, господин Грегъри, казва, че не може да бъде поправен или сменен извън док на сушата. Или поне не докато сме в паков лед. Оттук нататък нещата само ще се влошават. С два кораба ще разполагаме с въглища само за няколко дни или седмица битка с паковия лед. Ако претърпим неуспех, ще заседнем сред ледовете — и двата кораба. Ако заседнем в открито море на запад от Земята на крал Уилям, нямаме никаква представа в коя посока течението ще премести леда, от който ще сме станали част. Голяма е вероятността да бъдем запратени на плитчините покрай подветрената страна на брега. А това ще означава разрушаването дори на прекрасни кораби като нашите. — Крозиър кимна в посока на илюминаторите отгоре и продължи: — Но ако обединим запасите си от гориво на по-малко повредения кораб, и особено ако ни провърви да намерим свободна от ледове вода от източната страна на Земята на крал Уилям, ще имаме гориво за много повече от месец на парна тяга и ще можем да се движим покрай брега на пълна скорост. Ще се наложи да пожертваме „Еребус“, но можем да достигнем — и ще го направим — до нос Търнъгейн и до познатите участъци от брега за седмица. Така ще преминем през Северозападния проход и ще стигнем Тихия океан тази година вместо следващата.

— Да изоставим „Еребус“? — повтори отново сър Джон. Той не изглеждаше нито ядосан, нито сърдит — само озадачен от абсурдността на предложението, което се обсъжда.

— На борда на „Ужас“ ще бъде доста тясно — отбеляза Фицджеймс. Изглежда, той обмисляше сериозно предложението.

Капитан сър Джон се обърна надясно и се вторачи в любимия си офицер. На лицето му бавно се изписа усмивката на човек, на когото нарочно не са обяснили някоя шега, но той би искал да научи обяснението й.