Ужас [bg]

— Вие вярвате в теориите на онзи ексцентрик доктор Кинг — каза тихо той.

Крозиър се намръщи. Той знаеше, че теориите на доктор Ричард Кинг — който дори не беше от Военноморския флот, а бе обикновен цивилен — не се ползваха с популярност и бяха решително отхвърляни главно защото Кинг смяташе — и го заявяваше открито, — че подобни големи морски експедиции като тази на сър Джон са глупави, опасни и абсурдно скъпи. Кинг твърдеше — въз основа на опита си като картограф и участник в сухопътната експедиция на Бак преди години, — че Земята на крал Уилям е остров, докато разположената още по-източно Бутия е мним остров и всъщност се явява продълговат полуостров. Според Кинг най-лесният и безопасен начин да се намери Северозападният морски път беше да се изпратят малки сухопътни експедиции в Северна Канада и да се следват топлите крайбрежни води на запад. По негово мнение стотиците хиляди квадратни мили море на север представляваха опасен лабиринт от острови и ледени потоци, способен да погълне хиляди „Еребуси“ и „Ужаси“. Крозиър знаеше, че в библиотеката на „Еребус“ има екземпляр от една спорна книга на Кинг — той я беше взел и я бе прочел, и тя още стоеше в каютата му на „Ужас“, — но знаеше също, че освен него никой друг от експедицията нито я беше чел, нито възнамеряваше да я прочете.

— Не — отвърна Крозиър, — не се позовавам на теориите на Кинг, просто изказвам обосновано предположение. Вижте… ние смятахме, че Земята на Корнуолис е огромна и вероятно е част от Арктическия континент, но я обиколихме за няколко дни. Много от нас мислеха, че остров Девън продължава на север и на запад до самото Северно полярно море, но двата ни кораба намериха западния му край и видяхме свободни от ледове канали, водещи на север.

Нарежданията, които получихме, бяха да се движим право на северозапад от нос Уокър, но там пътят ни беше препречен от Земята на принц Уелски — и, което е по-съществено, тя почти със сигурност е остров. А ивицата нисък лед, която забелязахме на изток от нас, когато плавахме на юг, спокойно може да се окаже замръзнал проток, отделящ остров Съмърсет от Бутия и доказващ, че Кинг греши в твърдението си, че Бутия е дълъг полуостров, продължаващ на север чак до протока Ланкастър.

— Нищо не доказва, че ивицата нисък лед, която видяхме, е проток — каза лейтенант Гор. — По-разумно е да се предположи, че е нисък, покрит с лед проход, подобен на онзи, който видяхме на остров Бичи.

Крозиър сви рамене.

— Възможно е, но по време на тази експедиция се убедихме, че много масиви от суша, за които по-рано се е смятало, че са огромни или свързани помежду си, всъщност се оказват острови. Предлагам да поемем обратен курс, да избегнем паковия лед на югозапад и да поемем по източния бряг на това, което може да се окаже остров Крал Уилям. Най-малкото ще получим защита от този… носен от морето глетчер, за който говори господин Бланки. А най-лошия случай — ако се убедим, че сме навлезли в дълъг и тесен залив — най-вероятно ще успеем отново да поемем на север, да заобиколим върха на Земята на крал Уилям и да се върнем тук, без да сме изгубили нищо.