Ужас [bg]

Ледовият лоцман Бланки поклати глава.

— Не. Ние не наблюдаваме ледена каша или ледена кора, господа, а паков лед. Той се придвижва насам от северозапад. Представлява нещо като гигантски глетчер, от който се откъсват айсберги, замразяващи морето на стотици мили в движението си на юг. По-рано бяхме защитени от него, но вече не сме.

— Защитени по какъв начин? — попита лейтенант Гор, поразително привлекателен и обаятелен офицер.

На този въпрос отговори капитан Крозиър, кимайки на Бланки да отстъпи назад.

— Чрез всички острови, намиращи се на запад от нас, докато се придвижвахме на юг, Греъм — каза ирландецът. — Както преди година установихме, че Земята на Корнуолис е остров, така днес знаем, че Земята на принц Уелски е остров Принц Уелски — част от него преграждаше пътя на потока дрейфуващ лед, преди да излезем от протока Пил. Сега ни е ясно, че това е същински паков лед, който на северозапад от нас е принуден да се движи на юг между островите — вероятно докато стигне до самия континент. Каквито и свободни от лед води да са останали край бреговете — няма да е задълго. Ние също няма да издържим дълго, ако продължим напред и се опитаме да презимуваме сред паковия лед в открито море.

— Това е вашето мнение — каза сър Джон. — И ние ви благодарим за него, Франсис. Но сега трябва да определим нашия курс на действие. Да… Джеймс?

Командир Фицджеймс, както винаги, изглеждаше уверен, както подобава на един командващ офицер. Той даже беше напълнял по време на пътуването, така че копчетата на униформата му изглеждаха сякаш ще се скъсат всеки момент. Бузите му бяха зачервени, а русата му коса се спускаше на по-големи къдрици, отколкото беше имал в Англия. Той се усмихна на всички, седнали около масата.

— Сър Джон, аз съм съгласен с капитан Крозиър, че ще е доста злощастно стечение на обстоятелствата, ако заседнем сред паковия лед, но не мисля, че ни очаква такава участ, ако продължим напред. Според мен трябва да се придвижим колкото се може по-далеч на юг, за да можем или да достигнем свободна от лед вода и да осъществим нашата цел, тоест намирането на Северозападния морски път — което мисля, че ще се случи, преди да настъпи зимата, — или просто да намерим някое сигурно убежище край бреговете, може би някакъв залив, където да презимуваме в сравнително добри условия, както направихме край остров Бичи. В края на краищата знаем от предишните сухопътни експедиции на сър Джон и от предишните морски експедиции, че покрай бреговете водата замръзва значително по-късно заради вливащите се в нея по-топли води от реките.