Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— И многословен също така — прошепна Миранда на Пъг и потисна прозявката си. Пъг кимна — и той, както Миранда и другите, беше слушал много пъти приказките за битките на Червено дърво и за загубите му.
Калин, по-големият син на Агларана и наследник на трона, заговори:
— Мисля, че през последните тридесет години показахме своята добронамереност, кралю Червено дърво. И скърбим за вашите загуби… — Останалите от съвета закимаха в съгласие. — Но тук, завърнал се сред своята раса, вашият народ има най-добрата възможност да процъфти и да преуспее. По време на Войната на разлома и Голямото въстание ние загубихме мнозина, които сега почиват на Островите на блажените, но все пак спечелихме с това, че вие намерихте пътя дотук. В крайна сметка облагодетелствана е цялата раса на елфите.
Червено дърво се съгласи.
— Премислял съм възможния избор на моя народ. — И продължи с някаква нотка на гордост. — Синове нямам. — Погледна Калин и добави: — Трябва ми наследник.
Един млад воин от гламредел пристъпи от едната страна на краля с вързоп, увит с кожа, и развърза връзките му.
— Това е знакът на моя ранг — рече Червено дърво и разви вързопа. Целият съвет се изненада. Сред кожите лежеше колан с удивителна красота: копринени нишки — Пъг прецени, че са нещо много по-необичайно от проста коприна — и скъпоценни камъни с ослепителна яркост, вшити в неустоимо прелестни шарки.
— Ейсл-Хнат! — провъзгласи Червено дърво.
Пъг пренастрои възприятията си, огледа колана и прошепна на Миранда:
— Тази вещ е заредена със сила.
— Нима? — отвърна тя.
Пъг я изгледа и забеляза усмивката й — тя се мъчеше да не му се изсмее открито. Той за кой ли път си помисли, че силата и познанията й далеч надвишават онова, което разкрива.
Акайла стана от пейката от сплетени клони и пристъпи към Червено дърво.
— Може ли?
Червено дърво му подаде колана.
Акайла го огледа подробно, после се обърна към Татар.
— Това е велика и чудодейна магия. Ти знаеше ли, че е тук?
Татар, стареят сред Тъкачите на заклинания на кралицата, поклати глава и отвърна малко раздразнено:
— Не. А ти?
Акайла се засмя, както често се беше смял, докато учеше Пъг през годината, в която магьосникът бе живял с елдарите в Елвардейн, близначния лес на Елвандар, магически скрит под ледената шапка на Келеуан. В този смях нямаше нито капка насмешка, но имаше ирония.
— Това е положението — каза Акайла, обърна се отново към Червено дърво и владетелят на гламредел му кимна. Акайла отиде при Татар в кръга на кралицата и му подаде колана. Макар Акайла да беше неоспоримият водач и по възраст, и по знание сред съветниците на кралицата, той все пак бе пришълец и Татар си оставаше най-старшият съветник на Агларана.
Когато Татар взе колана и се обърна да го поднесе на Калин, Червено дърво заговори:
— Този колан се носи на висшия съвет и се предава от краля на неговия син. Както онзи, що беше мой баща, ми даде колана, за да означи с него положението ми на наследник, така и аз го връчвам на теб, принц Калин.
Принцът на елфите сведе глава и пое колана. Допря го до челото си и каза:
— Вашето благородство е неописуемо. Приемам с покорство щедростта ви.
Агларана се изправи и каза:
— Нашият народ отново е единен. — Обърна се към Червено дърво. — А вие сте истински Ейрон Еаранорн. — И сведе глава пред него. Зад него се появи един елф с нов халат и по повеля на кралицата го заметна върху снаряжението и кожите, които Червено дърво носеше по обичая на своя народ. — Ще удостоите нашия съвет, ако приемете място в него.
— За мен е чест — рече старият крал.
Акайла стана и настани Червено дърво между Татар и себе си.
Пъг се усмихна и намигна на Миранда. Като бе поставил гламредела над себе си и над съвета, но все пак след Татар, мъдрият водач на елдарите бе предотвратил години на възможно недоволство от страна на гламредел. Червено дърво щеше да е вторият единствено след Татар в дворцовия съвет.
Миранда кимна на Пъг да се отдалечат и след като се озоваха на безопасно разстояние, за да не може да ги чуят, попита:
— Колко още ще продължи всичко това?
Пъг сви рамене.
— Народът на Червено дърво дойде тук преди около трийсет години, двайсетина години след като Галайн и Арута се натъкнаха на него след падането на Арменгар.
— Значи спорят кой да е начело цели трийсет години? — попита с удивление Миранда.
— Не спорят — каза появилият се зад тях Томас. — Обсъждат. Елате с мен.