Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
Улф му разказа за посещението си в „Урбанистично разложение“ и спомените на Маун.
— Ето защо официално ни е забранено да контактуваме с цивилни — мрачно поклати глава Шипли. — Примерът е много показателен. Дори веднъж да сториш това, излагаш на риск цялата си кариера.
— Върху какво работеше Моравия? — приведе се над перилата Улф.
— Не мога да ви кажа — поклати глава Шипли. — Въпросът е свързан с националната сигурност.
— Това означава, че умишлено ми връзвате ръцете. Разследването е достатъчно сложно и вече съм убеден, че Моравия не е бил убит нито от конкурент в бизнеса, нито от личен враг, нито от някой случайно проникнал в сградата грабител… Трябва да ми кажете нещо. Да ми дадете поне насоките…
— Най-лошото в цялата работа е, че не мога да ви предложа абсолютно нищо, но въпреки това вие ще продължите да работите по случая — тъжно въздъхна Шипли.
— Моля?
— Нещата са ясни, господин Матсън. Вие сте човекът, който ни трябва. Не сте военен, имате репутацията на най-добрия детектив в отдела за тежки престъпления, разполагате с полуавтономен екип и пълната подкрепа на Главното полицейско Управление в Ню Йорк. А в по-личен план ще ви призная, че няма да се откажа от вас, дори животът ми да зависеше от подобно решение! Особено след това, което ми разказахте…
Улф изпита неприятното чувство, че времето му за разследване на случая Моравия бързо изтича. Това не биваше да допусне.
— Аз едва ли мога да бъда наречен цивилен гражданин — изтъкна той.
— Такъв сте, поне що се отнася до моята служба — бледо се усмихна Шипли:
— Но общо погледнато ние и двамата сме ченгета, нали?
Яркосините копчета се заковаха в лицето на Улф. Зад втренчения им поглед за миг се долови някаква безпомощност — неясна и мимолетна като жуженето на муха в лятна нощ. Шпионинът имаше нужда от помощта на ченгето. После над очите отново се спусна безизразната завеса от син порцелан. Във въздуха остана едва доловимата следа от чувствата, които бяха развълнували Шипли, и Улф не пропусна да я улови. На даден етап това можеше да му бъде от полза.
— Ние с вас сме членове на едно и също братство — продължи на глас Улф. — Ние сме аутсайдери, които ходят по въже между светлината и мрака, живеем ден за ден, в постоянна опасност…
По лицето на Шипли се разля широка усмивка.
— Виждам накъде биете, господин Матсън…
— Лейтенант Матсън!
— Правилно, забравих — кимна Шипли. — Но разлика няма, лейтенант Матсън… Излишно е да търсите някаква връзка между нас. Вие сте ченге, наистина… Дал сте клетва да спазвате законите, нали? Докато аз не се чувствам обвързан от подобно нещо, моята клетва е друга — да се боря с всички сили за суверенитета на Съединените американски щати! Независимо от средствата!
— Значи такава е вашата клетва, господин Шипли.
— Ха-ха! — изсмя се онзи. — Да, сър, наистина е такава, макар че хора като мен я дават при по-особени обстоятелства. — Усмивката му се стопи, главата му тъжно се поклати: — Направо ме е срам, че не мога да работя с човек като вас!
Обърна се към стълбите, но гласът на Улф го спря:
— Без мен няма да научите нищо за убийството на Моравия. Как ще процедирате тогава?
— Ще куцукам напред, доколкото мога — сви рамене Шипли. — Сбогом, лейтенант. Това беше последната ни среща.
Улф го изчака да стигне първото стъпало и едва тогава се обади:
— Кажете ми само едно нещо, Шипли. През коя година е роден Моравия?
Онзи се обърна, на лицето му беше изписано искрено любопитство.
— Хиляда деветстотин четиридесет и четвърта, двадесет и трети ноември…
— Сигурен ли сте?
Усети как любопитството на Шипли нараства.
— Най-добре кажете какво имате предвид — предложи той.
— Ще ви кажа — промълви Улф и бавно тръгна към него. — След като Моравия е на четиридесет и осем години, защо главният патолог на Ню Йорк е готов да се закълне, че е правил дисекция на органи, които едва ли надхвърлят тридесет?
Шипли дълго мълча. Духовете на американските равнини мощно пулсираха под стъкления си похлупак, въздухът сякаш потъмня от безмълвната им песен.