Първият гроб отдясно
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Първият гроб отдясно». Краткое содержание книги:
Той като че се отдалечи и потъна в мислите си.
— Господин Уиър, бихте ли ми разказали случая?
Отне му време да се отърси от мрачния си унес и да се върне към мен.
— Какво искате да знаете? — попита ме.
— Скоро ще имам съдебните протоколи, но исках да ви попитам за съседката ви, която свидетелствала, че ви е видяла да криете трупа на момчето.
— В живота си не бях виждал това момче. А жената съм я виждал само веднъж и то, като крещеше по слънчогледите в задния си двор. Луда е за връзване. Обаче се вслушаха в показанията й. Съдебните заседатели й повярваха. Приеха с отворени обятия думите й, сякаш им бяха сервирани на сребърен поднос.
— Понякога хората чуват това, което искат да чуят.
— Понякога ли? — вдигна вежди той, сякаш това беше твърде слабо казано. И така си беше, само че аз се опитвах с все сили да запазя някакъв оптимизъм.
— Имате ли представа как кръвта на момчето е попаднала по обувките ви?
Този въпрос ме озадачаваше. Човекът очевидно беше невинен, но експертизата бе потвърдила, че кръвта на момчето е по обувките му. Само тази улика стигаше да обърне срещу него всичките дванайсет съдебни заседатели.
— Вероятно е поставена умишлено. Как иначе би се озовала там? — рече той, не по-малко озадачен от мен.
— Добре, ще ми разкажете ли в резюме какво се случи?
За щастие по път се бях отбила в книжарница, така че извадих новия си бележник — същия като на Гарет и на чичо Боб. От най-обикновените, безличен и непретенциозен. Записах всичко, което ми се струваше важно.
— Почакайте — спрях го в един момент. — Жената е посочила в показанията си, че момчето е живяло при вас?
— Да, само че е видяла племенника ми. Той живя при мен около месец преди цялата тази случка. Сега полицаите мислят, че и него съм убил.
— И той ли е мъртъв? — примигнах изненадано.
— Не, доколкото знам. Само че е изчезнал. Полицаите убедиха сестра ми, че аз имам нещо общо.
Това можеше да е връзката, която търсех. Нямах представа що за връзка е, но и с по-малко факти бях работила.
— Кога изчезна той?
Уиър насочи поглед надолу вдясно, което говореше, че се опитва да си припомни, а не си измисля. Още един признак за невинност, не че ми бяха нужни повече.
— Теди живя при мен около месец. Майка му го беше изхвърлила. Не се разбираха.
— Тя ваша сестра ли е?
— Да. После го убеди да се върне при нея, въпреки постоянното й мърморене. Тогава го видях за последен път. След около две седмици бях арестуван. Дотогава никой не ми беше казал, че е изчезнал.
— Обвинението какъв мотив каза, че сте имали? — попитах го.
— Наркотици — отвърна той с изписано по лицето си отвращение.
— Аха — кимнах с разбиране, — универсалният мотив, дето навсякъде приляга.
— Питай го повече за сестра му.
Обърнах се и видях Барбър, застанал зад гърба ми със скръстени ръце и умислено наведена глава.
— Трябва да съм пропуснал нещо.
— Ще ми кажете ли нещо повече за сестра си? — помолих Уиър, който се взираше покрай мен, за да разбере към какво гледам.
След миг отговори:
— Не е най-добрата майка, но не е и най-лошата. Имаше си неприятности от време на време. Дрога, и то не просто трева. Кражби от магазини. Знаете, обичайното.
Обичайното. Интересно оправдание.
— А в последно време? — попита Барбър. Повторих гласно въпроса му.
— Не съм я виждал от година. Нямам представа как е.
Зачудих се дали тя изобщо е разпитвана за мъртвото момче.
— А какво ще кажете за…
— Възможно ли е да се е замесила в нещо по-сериозно?
Стрелнах ядосано Барбър, задето ме прекъсна. Адвокати, какво да ги правиш? Предадох въпроса му на Уиър. Барбър не забеляза сърдития ми поглед. На Уиър обаче не му убегна.
— При Джейни всичко е възможно — отвърна той с нарастващо подозрение към мен.
— Бихте ли казали, че…
— Дали не е задлъжняла към някого? Някой достатъчно злонамерен, че да отвлече…
— А, не, край — прошепнах през стиснати зъби. — Тук аз задавам въпросите и никой друг. — Вложих цялото си старание да се направя на вентролог, сякаш Уиър не можеше да ме чуе и без движението на лицевите мускули. Или да не ме види, че се преструвам как с никого не говоря.