Летният рицар

– ...никой не е търсил убиец – довърших аз. – И не е доложил нищо, което може да намеква за убийство. О, чакай, не е така. Ето тук пише, че първият, пристигнал при повикването, е открил нещо слузесто на площадката, откъдето Руел е паднал.

– Но никой от пристигналите по-късно детективи не е видял подобно нещо – каза Мърфи. Тя сложи тампони от двете страни на дланта и се зае да ги омотава с бинт. – Първият полицай е бил новак. Всички са решили, че вижда убийство там, където го няма, за да му възложат воденето на разследването.

Намръщих се, въртейки в ръце разпечатките на снимките.

– Виждаш ли тук? Ръкавите на сакото на Руел са мокри. Цветът е друг.

– Възможно е – призна тя, след като се вгледа. – Но не е споменато в доклада.

– „Нещо слузесто.“ Много прилича на ектоплазма.

– Нали не е твърде стегнато? Екто-какво?

Изпънах леко пръсти, пробвайки превръзката.

– Добре е. Ектоплазма. Вещество от Небивалото.

– Това е светът на духовете, нали? Страната на феите?

– И това също, освен другите неща.

– И тамошната материя е слузеста?

– Става слузеста, когато магията, вдъхваща й живот, изчезне. Но докато магията я има, по нищо не се отличава от нормалната материя. Като тялото, което Кравос си беше направил, когато те преследваше – то по нищо не се отличаваше от моето.

Мърфи потрепери и се зае да прибира аптечката.

– Значи, когато онзи, дето превръща тази ектослуз в материя, си отиде, тя се превръща…

– В слуз – потвърдих аз. – Тя е мокра и прозрачна и след няколко минути се изпарява.

– Значи, Руел може да е убит от нещо от Небивалото? – попита Мърфи.

– Да – отвърнах аз. – Или някой може да е отворил портал право в апартамента. В такива случаи обикновено остават някакви лепкави частици. Прах, попаднала тук от Небивалото. Някой може да е отворил портал, а после да си е отишъл по същия начин.

– Чакай малко! Мислех, че в страната на феите има само чудовища. Хората могат ли да ходят в Небивалото?

– Ако знаят необходимите заклинания – да. Обаче там е пълно с наистина опасни неща. Не е точно като пикник през уикенда.

– Господи – промърмори Мърфи. – Значи, някой…

– Или нещо – вметнах аз.

– ...или нещо би могло да влезе в сградата и да излезе. Като нищо. Да премине през всички ключалки, охранители и камери. Това е толкова плашещо!

– Би могло, да. Да пристъпи, да бутне дядото по стълбите и да отстъпи.

– Господи. Горкият човек!

– Не мисля, че е бил чак толкова безпомощен, Мърф. Руел е имал вземане-даване с феите. Нещо не ми се вярва, че е бил кристално чист.

Тя кимна.

– Добре. Може ли да е имал някакви свръхестествени врагове?

Вгледах се в снимката.

– Така изглежда.

Мърфи поклати глава. Тя леко се олюля, след което седна до мен и облегна глава в ъгъла на дивана.

– И каква е следващата стъпка?

– Ще се поровя. Ще опипам почвата.

– Не изглеждаш много добре. Първо си почини малко. Вземи душ. Похапни. Може и да се подстрижеш.