Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
Но да бъдеш включен за известно време в света на Дик Дайвър, беше интересно преживяване: хората смятаха, че той се отнася със специално внимание към тях, оценява тяхната неповторима индивидуалност и предопределение в живота. Спечелваше сърцето на всеки с вниманието и с добрите си обноски, които действуваха тъй бързо, че можеше да се прецени само видимият им ефект. След това, без да протака нещата, за да не повехне свежият цвят на току-що напъпилото приятелство, той разтваряше вратите на своя забавен свят. Докато те участвуваха в него с цялото си същество, той нямаше друга грижа освен тяхното добро настроение, но при първата сянка на съмнение във всеобхватността на този свят той изчезваше като дим от хоризонта им и споменът за него беше тъй неясен, че те не можеха да разкажат какво е говорил или вършил.
В осем и тридесет вечерта той излезе, за да посрещане първите гости. Беше метнал през ръка връхната си дреха и я държеше малко церемониално, малко обещаващо, както тореадор плаща си. Характерно за него беше, че след като поздрави Розмари и майка й, изчакаш те да заговорят първи, сякаш за да им даде възможности да придобият увереност в новата обстановка от звука на собствените си гласове.
Очаровани от изкачването до Тармс и от свежия въздух, Розмари и майка й се огледаха с възхищение. Както качествата на необикновените личности изпъкват по-ясно при някаква необичайна промяна на изражението така и грижливо обмисленото съвършенство на „Вила Диана“ се открояваше изведнъж на фона на такива дребни пропуски като това, че зад къщата се мярна силуетът на една прислужница, а запушалката на една от бутилките не искаше да излезе. Заедно с пристигането на първите гости, които донесоха със себе си вечерното оживление, ежедневието на дома отстъпваше незабележимо: децата и тяхната гувернантка привършваха вечерята си на терасата.
— Каква хубава градина! — възхити се мисис Спиърс.
— Това е градината на Никол — каза Дик. — Тя не се откъсва от нея — непрекъснато чопли нещо, тревожи се от болестите по растенията. В близки дни очаквам да я видя с пръскачка за хербициди или аерозолна бутилка за вредители по растенията. — Той строго насочи показалец към Розмари и каза шеговито с бащинския покровителствен тон: — Загрижен съм за тази глава — приготвил съм ви една шапка, която да носите на плажа.
От градината той ги поведе към терасата, където приготви коктейлите. Пристигна Ърл Брейди и се учуди, като видя Розмари. Държеше се по-спокойно, отколкото в студиото, сякаш бе оставил на входа своите неподходящи за ежедневието маниери, а Розмари, която мигновено го сравни с Дик Дайвър, решително предпочете Дик. В сравнение с него Ърл Брейди изглеждаше малко недодялан, липсваше му държане, макар че в нея отново припламна като електрическа искра поривът, който бе изпитала по-рано към него.
Той заговори приятелски с децата, които се бяха навечеряли и ставаха от масата.
— Хелоу, Лънър, няма ли да изпееш нещо? Няма ли двамата с Топси да ми изпеете една песен?
— Какво да изпеем? — съгласи се веднага момченцето. То говореше с особения напевен акцент на американските деца, израсли във Франция.
— Онази песен за „Mon Ami Pierrot“.
Братче и сестриче застанаха едно до друго и без да се стесняват, извисиха сладките си тънки гласчета във вечерния въздух.
Песента свърши и децата, с лица, светнали от последните лъчи на залеза, се усмихнаха спокойно пред пожънатия успех. Розмари беше с впечатлението, че „Вила Диана“ е център на света. На такава сцена неизбежно трябваше да стане нещо забележително. Атмосферата се оживи, когато градинската врата се отвори и останалите гости пристигнаха вкупом. Семейство Макиско, мисис Ейбрамс, мистър Дъмфри и мистър Кемпиън излязоха на терасата.