Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
Срещаха се за първи път. Брейди се обърна към нея бързо и енергично. Когато пое ръката й, тя забеляза, че я изгледа от глава до пети — този маниер й беше известен и тя се почувствува в позната обстановка, но беше убедена в превъзходството си спрямо хора, гледащи по такъв начин. Ако личността й можеше да се оцени по стойност, тя би сметнала, че струва повече от тях.
— Всеки ден ви очаквах да се отбиете — каза Брейди с глас, който беше твърде сценичен за обикновеното ежедневие. В него се долавяха предизвикателни нотки на кокни37. — Добре ли пътувахте?
— Да, но се радваме, че скоро ще тръгнем за дома.
— Как може! — възпротиви се той. — Постойте по-дълго — искам да си поприказваме с вас. Трябва да ви кажа, че този ваш филм — „Татковото момиче“ — е чудесен. Гледах го в Париж. Веднага поисках телефонен разговор с Калифорния, за да проверя дали сте поели ангажимент за нова продукция.
— Току-що бях подписала договора — съжалявам.
— Боже мой! Какъв филм!
Розмари се намръщи, защото не й се искаше да се съгласи с глупава усмивка.
— Никой не желае публиката да си спомня за него само от един-единствен филм — каза тя.
— Разбира се, това е вярно. Какви са намеренията ви?
— Мама реши, че се нуждая от почивка. Когато се завърнем, ще подпишем или с „Фърст Нешънъл“, или с „Феймъс“.
— Какво значи това „ще подпишем“?
— Майка ми и аз. Тя решава деловите въпроси. Не бих могла и крачка да направя без нея.
Той отново я изгледа и в същия миг Розмари почувствува внезапно влечение към него. Това не беше харесване, нито спонтанното възхищение, което бе изпитала към мъжа от плажа същия ден предобед. Беше просто краткотрайна искра. Той я желаеше и доколкото й позволяваха нейните девствени емоции, през главата й спокойно мина мисълта, че би могла да отстъпи. Въпреки това тя знаеше, че ще го забрави само половин час след като се сбогува с него, тъй както забравя актьора, с когото се е целувала в някой филм.
— Къде сте отседнали? — запита Брейди. — О, да, при Гос. Всъщност и моите планове за тази година са вече окончателни, но не се отказвам от това, което ви предложих в писмото. Откакто Кони Талмидж порасна, предпочитам вас пред всяко друго момиче, с което бих могъл да се снимам.
— Аз също. Защо не се върнете в Холивуд?
— Отвратително място, не мога да го понасям. Тук съм добре. Чакайте да свършим този кадър и ще ви разведа наоколо.
Той тръгна към площадката и заговори с френския актьор с тих равен глас.
Минаха пет минути — Брейди продължаваше да говори, а французинът от време на време пристъпяше нетърпеливо от крак на крак и кимаше утвърдително. Брейди рязко прекъсна разговора и подвикна нещо към прожекторите, които светнаха със свистене и ги заслепиха. Сега Розмари се чувствуваше съвсем като в Лос Анджелес. Най-спокойно тя прекоси още веднъж бутафорния град, направен от тънки прегради, и изпита желание да бъде отново в Калифорния. Не й се искаше да вижда Брейди в такова разположение, в каквото предполагаше, че ще бъде, след като се освободи; когато напусна киностудията, още се намираше под магията на нейната атмосфера. Средиземноморието не й се струваше тъй заспало, след като знаеше за съществуването на киноцентъра. Хората по улиците сега й харесваха и на път за гарата тя си купи чифт еспадрили38.
Майка й бе доволна, че е изпълнила тъй точно всичко, което й беше поръчала, но отново помисли, че вече е необходимо да я отдели, да я отдалечи от себе си. Мисис Спиърс беше свежа на вид, но уморена; да бъдеш свидетел на нечия смърт, уморява, а тя бе бдяла над два смъртни одъра.
Седма глава
Никол Дайвър се почувствува добре от розовото вино, което бяха пили на обед, скръсти ръце така, че изкуствената камелия на рамото и докосна страната й, и излезе навън в хубавата градина, в която нямаше нито стръкче трева — само цветя. От едната страна градината стигаше до къщата и заливаше стената в цветни вълни, от другите две страни беше старото селце, а от последната страна — до една стръмна скала, която се спускаше стъпаловидно към морето.
Откъм селцето всичко беше прашно: виещите се лозници, лимоните и евкалиптите, ръчната количка, която бе оставена там преди малко, но вече изглеждаше сраснала с пътеката, негодна да се движи и започнала да гние. Никол винаги изпитваше лека изненада, когато се обръщаше в обратната посока, отминаваше лехата с божурите и навлизаше в другата част на градината, тъй зелена и прохладна, че цветовете и листата изглеждала натежали от роса.
37
Кокни — говор на обитателите на крайните квартали в Лондон.
38
Сандали с конопени подметки.