Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Все едно, палачите ни посрещнаха достатъчно радушно и Бенджамин поръча още ейл за всички. Агрипа седна в едно ъгълче и тутакси потъна в сенките, а аз потръпнах, тъй като изведнъж Малоу и четиримата му помощници се съсредоточиха изцяло върху мен. Палачите ме огледаха от глава до пети, сякаш изчисляваха колко тежа, колко голям саван ще ми трябва и колко време ще отнеме да се задуша в края на въжето. (А може би всичко беше просто игра на гузната ми съвест. В крайна сметка по време на дългия си и изпълнен с неочаквани обрати живот съм бил осъждан на смърт в Англия и извън пределите й поне осемнайсет пъти. Извинете, деветнайсет — забравих за онова откачено копеле, господаря на Московия — и поне в осем от тях съм се качвал на ешафода с въже около врата.)
Въпреки всичко аз запазих самообладание и за известно време разговорът се завъртя около потната треска. Малоу и помощниците му изглеждаха изключително притеснени от присъствието на Агрипа, да не говорим пък как се стреснаха, когато Бенджамин им каза, че е племенник на кардинала. Естествено, разбирах страха им. Палачите винаги имат тъмно минало и единствената им утеха е, че служейки на закона, може би ще успеят да избегнат пипалата му.
— Не сме направили нищо лошо, господа — заяви внезапно Малоу и отпи от чашата си.
— Никой не твърди, че сте — отвърна спокойно Бенджамин, — но както казва Ювенал: Quis custodiet custodes? Или „Кой ще пази пазачите?“24 — той внимателно остави чашата си на масата. — Проблемът е, че някакви злодеи заплашват негово величество краля.
— Ние не знаем нищо за това — прошепна Уърмуд, — но чухме разни слухове за писмата.
— А какво можете да ни кажете за смъртта на Хелбейн и на Ъндършафт?
— И за това нямаме никаква вина — ухили се Тоудфлакс. — Мастър Даунби — палачът се приведе напред и аз забелязах, че пръстите му са целите изцапани с мастило, — ние също сме служители на Короната. Екзекутираме лондонските престъпници. Всеки трети тръгва към ешафода, крещейки, че е невинен, а приятелите и роднините му ни плюят и размахват юмруците си срещу нас!
— Можеш ли да посочиш някой определен? — попитах аз невинно.
Тоудфлакс отдръпна главата си назад, изучавайки ме изпод заслонените си от тежки клепачи очи. Ако можеше, вероятно щеше да ме заплюе.
Малоу подсмръкна, избърса уста с опакото на ръката си и след като се провикна за още ейл, продължи:
— Ъндършафт и Хелбейн бяха млади и силни мъже, които не биха дали живота си лесно.
— Хелбейн е бил изваден от Темза — отвърнах аз. — Не е толкова трудно да удариш някого по главата, да го напъхаш в чувал с камъни и да го катурнеш във водата.
— Ако случаят е такъв — сопна се Малоу, — списъкът от заподозрени би бил безкраен.
— Всъщност — прошепна Уърмуд — можеше да се случи на всеки един от нас.
— Значи не знаете нищо, така ли? — попита Бенджамин, избутвайки стола си назад, сякаш се канеше да стане. — Този отговор ли да занесем на негово превъзходителство кардинала?
— Ами да — вдигна рамене Малоу.
— И между членовете на гилдията ви не е имало някакво спречкване или свада?
— Не, нищо подобно. Мастър Даунби — продължи умолително Малоу — вярно е, че някой от нас може да е убил Хелбейн, но защо да го прави? Вярно е и че чухме за прокламациите, оставени в Уестминстър и Чийпсайд, както и за смъртта на клетия Андрю. Но когато всичко това се е случило, всички ние бяхме заключени в Тауър.
— Кажи ми — намесих се аз, — добре ли познаваше началника на склада Алардайс?
Малоу погледна към другарите си и направи гримаса.
24
Сатирата е посветена на жените, а крилатата фраза се отнася до неверните съпруги. Според автора е безсмислено човек да назначава пазачи, които да вардят жена му, тъй като тя ще съблазни първо тях. — Б.пр.