Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
Ланс стисна чаршафа, ханша му се изви, главата му се въртеше върху матрака, докато лед и огън се бореха, от гърлото му се откъсна измъчен стон и тялото му се обля в пот.
Мамка му, беше хубаво. Толкова дяволски хубаво, че се чудеше дали ще го преживее. Опитваше се да стои неподвижен, да задържи ръцете си на леглото и да остави на Хармъни да решава. О, по дяволите, ако тя не побързаше и не му позволеше да свърши, той щеше да получи удар.
— Хармъни. — Ланс се задъхваше. — Скъпа. По дяволите. — Тя го измъчваше отново. Езикът й облиза набъбналата главичка, преди отново да я засмуче дълбоко в устата си, движейки се от долната страна като копринен пламък.
Тя простена около подутата плът. Вибрацията на звука изпрати стрели, които пронизаха мозъка му. Щипещите пипала на усещането обхванаха всеки прешлен на гръбнака му и стегнаха всеки мускул на тялото му.
Ланс примигна, опитвайки се да проясни погледа си и усети как пенисът му набъбва. Мамка му, сякаш не бе достатъчно набъбнал. Ръцете на Хармъни галеха ствола, от основата до там, където устните й го покриваха, нагоре и надолу, като го смучеше, ближеше и простена отново.
И Ланс избухна.
Ръмженето, което излезе от гърлото му, го шокира, както и прелестното удоволствие, което започна да се надига от тестисите му, нагоре по гръбнака и удари черепа му с невероятна сила. Секунда по късно спермата му експлодира в устата й и запрати ума му в пълен хаос.
Бедрата му се извиха, струя след струя, спермата му се изстрелваше в устата й, облекчавайки само най-лошия глад, забиващ нокти в корема му. Оргазмът го отдръпна от ръба на отчаянието, но твърдостта на ерекцията му остана.
— Надявам се да знаеш какво, по дяволите, направи току-що — простена Ланс, протегна ръце, сграбчи я за предмишниците и я хвърли на леглото.
Издигна се над нея, а коленете му разтвориха бедрата й, докато тя се взираше нагоре в него с горещ, страстен поглед. По дяволите, беше секси. Очите й бяха леко скосени, блестящо зелени. Заоблените й гърди бяха с твърди яркочервени зърна. Нежни, сладки зърна. Ланс наведе глава и пое едно от тях в устата си, Хармъни извика и той намести пениса си между чувствените гънки на хлъзгавата й, мека плът.
— О, да — промърмори той до гърдата й, преди да оближе отново зърното. — О, това е хубаво.
Натисна бавно напред, борейки се да диша, когато почувства невероятно стегнатите мускули на вагината й да обгръщат пениса му. Мили боже, беше толкова тясна, че всичко, което той можеше да направи, бе да изгори от удоволствието.
Сякаш обладаваше девица. Всеки път. Плъзна се бавно във вътрешността, усети как вагината й го привлича навътре, чу тихите й, разтърсващи викове на наслада.
— Хармъни… скъпа. — Ръцете му уловиха бедрата й и я задържаха неподвижно, когато тя започна да се извива под него. — Не мърдай, скъпа. Нека го направим спокойно. Да те взема спокойно.
— Кой иска спокойно? — Гласът й бе пресипнал, отчаян, когато ръцете й сграбчиха косата му.
Ланс щеше да се засмее, ако можеше да си поеме дъх. Беше наполовина вътре в нея, когато мускулите на вагината й започнаха да правят онова нещо. Мамка му. По дяволите. Как можеше да запази контрол, когато хиляди малки пипала се движеха по пенисът му и го придърпваха навътре. И точно такова чувство имаше. Мускулите се движеха около пениса му, галеха го и го засмукваха, докато той имаше чувството, че главата му ще експлодира от нуждата да свърши.
— Скъпа. Опитвам се. — Той се оттегли, после натисна напред и пак се отдръпна.
— Не искам… спокойно. — Викът й ехтеше от желание. — Искам всичко. Сега. Сега, Ланс. — Тя се изви към него отново, бедрата й се разтвориха още по-широко, а тялото й се изопна.
И точно както предишните два пъти, той изгуби контрол. С дрезгав стон се изтегли назад, след което се гмурна в нея с един силен, дълбок тласък.
Удоволствието беше толкова невероятно горещо и интензивно, че всеки път Ланс бе готов да се закълне, че няма да го преживее.
— Целуни ме, любима. — Ръцете му се отдръпнаха от бедрата й, когато проникна в нея докрай.
Пръстите му се заровиха в косата й и стиснаха копринените кичури, а устните му покриха нейните. Вкусът, за който жадуваше, се появи незабавно. Орлови нокти и подправки. Амброзия. Ланс пое вкуса от устните й, след което привлече езика й в устата си и изсмука още.
Господи, Хармъни беше толкова сладка. От главата до петите. Всяка нежна пора, която тя притежаваше, беше негова. Хармъни беше негова.