Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
— Как избяга, Хармъни? — Ланс се постара да зададе въпроса така, сякаш отговора й не означава нищо за него. Не изискаше отговори, не я разпитваше. Просто питаше.
— Помогнаха ми — прошепна тя. — Двама мъже чули борбата. Избягах, докато те разсейваха Койотите.
— Защо Койотите са казали, че няма миризма? — На челото му се появи лека бръчка. — Докладите посочват, че Койотите се кълнат, че не е имало идентифицираща миризма. Всеки ли има аромат за Породите?
— Да. — Хармъни кимна бавно. — Всеки има.
— Уникален ли е, или може да бъде прикрит с парфюм или нещо такова?
— Уникален е — отговори предпазливо, наблюдавайки го внимателно.
Разбра какво става и беше безпомощна да го предотврати.
— И така, защо двамата мъже, които са те спасили не са имали миризма? — Ланс се намръщи, като остави дистанционното управление на пода и се почеса, по-скоро разсеяно, по твърдия мускулест корем.
Движението повдигна тениската му, разкривайки за миг мургавата му кожа, преди ръката му да се настани там. Хармъни се бореше да поеме достатъчно въздух, за да накара мозъка си да проработи отново.
По дяволите, тя бе хладнокръвен убиец, не секс котенце. Но в момента, секс котенцето определено се проявяваше.
— Не съм сигурна. — Наистина не разбираше процеса, така че технически не го лъжеше. Нали?
— Но имаш някаква идея?
Хармъни се вторачи в него подозрително.
— Защо са всички тези въпроси? Какво общо има това с факта, че една половинка е слабост и че не искам да играя ролята на секс котенце с теб?
— Секс котенце? — Порочно веселие проблесна в погледа му. — Не съм се замислял за това, но ми харесва идеята.
— Говориш безсмислици. — Хармъни вдигна ръка, за да възпре думите, които напираха да излязат. — Тези твои безбройни теми не се връзват добре заедно, Ланс.
— Хей, ти спомена секс котенце, не аз. Просто ме заинтригува, това е. Кажи ми. — Той вдигна вежди и ги свали многозначително. — Как го правят Породите секс котенца?
— Със зъби? — предположи тя раздразнено.
Устните му се нацупиха, а очите му заблестяха от закачлива страст.
— Харесвам зъби — прошепна той и вдигна ръка, за да потърка разсеяно рамото си, в областта близо до шията. Мястото, където го бе ухапала. — Можеш да дойдеш и да ми покажеш как се прави.
Хармъни наистина понечи да тръгне към него. Погледна надолу към краката си уплашено, когато направи една крачка, след това спря и го погледна гневно.
И изсъска.
Без мисъл, без намерение, звукът се зароди в гърдите й и тя наистина изсъска. Никога през живота си не го бе правила. Не и това котешко, ръмжащо съскане, което сега излезе от устата й.
Хармъни погледна Ланс шокирано.
— Продължавай така и ще ме накараш да свърша. — Гласът му бе нисък и натежал от възбуда, а очите му блестяха от страст.
— Ти си луд.
— Толкова съм възбуден, че съм на път да свърша в дънките само като те слушам да съскаш — изсумтя Ланс раздразнено. — Като казваш, че съм луд, може би си по-близо до истината, отколкото смяташ.
Болката от възбудата преди докторката да започне хормоналната терапия, бе ужасна. Дали и той страдаше? Хармъни се намръщи, вдишвайки уханието в стаята по-дълбоко, отколкото си бе позволявала до този момент.
Миризмата на мъжка възбуда беше опияняваща и тежка. Проникна в сетивата й, връхлетя мозъка й и засили скоростта на пулса й, когато Хармъни усети устата й да се изпълва отново с онзи странен, сладък вкус.
— Боли ли? — прошепна тя, страхувайки се от отговора.
— Не, скъпа, не боли. — Ланс въздъхна тежко. — Просто я дяволски досадно.
Лъжеше. Защо лъжеше, след като истината би могла да предизвика вина у Хармъни, и тя да му даде онова, което той иска? Лесно можеше да изиграе ролята на онеправдан и можеше да я има в леглото си още преди часове.
— Тогава защо не се движиш? — попита го тя. — Стоиш в една поза повече от час. Седни.
Хармъни можеше да види ерекцията му, очертана под дънките, притискаща се силно към плата.
— Мисля да полежа тук известно време — засмя се Ланс. — Не споменах ли, че съм малко уморен?