Страшни сънища за продан- 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-361-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Страшни сънища за продан- 1 част». Краткое содержание книги:
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.
Нали?
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати.
— Няма да ги затрудни — отбелязва Бичър. — Ти можеш да им помогнеш с подготвянето на документите. Бих предпочел да работиш про боно, но разбира се, не те задължавам. Мисля, че ще ти се наложи само веднъж да пътуваш до Талахаси. Островът е малък и там растат само храсталаци. Губернатор Скот и приятелчетата му от Чаената партия ще са на седмото небе от радост.
— Защо, сър?
— Защото следващия път, когато от Дружеството започнат да ги врънкат за пари, те ще кажат: „Не получихте ли четири милиона от стария съдия Бичър? Я се разкарайте, и то по-бързичко, наглеци такива!“
Уейланд се съгласява, че вероятно събитията ще се развият по този начин и двамата преминават към по-скромните дарения. Накрая Уейланд казва:
— Щом подготвя новото завещание, ще са ни необходими двама свидетели и нотариус…
— За всеки случай ще заверя тази чернова — прекъсва го съдията. — Ако междувременно нещо се случи с мен, ще я признаят за официален документ. И без това няма кой да го оспори — надживях всички роднини.
— Много мъдро, сър. Добре ще е да го уредите още тази вечер. Човекът, който се грижи за имота, и икономката…
— Ще бъдат тук в осем сутринта — отново го прекъсва Бичър, — обаче това ще ми е първата работа утре сутринта. Нотариусът Хари Стейнс живее на Вамо Роуд и на драго сърце ще се отбие при мен преди работа. Много ми е задължен. Дай ми документа, синко. Ще го заключа в сейфа.
— Нека направя поне… — Уейланд поглежда протегнатата старческа ръка с изкривени от ревматизма пръсти и не довършва изречението. Нямаш право на възражение, когато съдия от щатския Върховен съд (макар и в оставка) поиска нещо. „Какво пък, това е само черновата с поправките, която ще бъде заменена с окончателния вариант“ — казва си „младокът“, подава неподписаното завещание и наблюдава как Бичър става (при което лицето му се изкривява от болка) и отмества рамкираната снимка на мочурищата „Евърглейдс“, под която е сейфът. Въвежда шифъра, без да си направи труда да прикрива таблото, и оставя завещанието върху купчина разхвърляни банкноти. „Майко мила!“ — помисля си Уейланд.
— Готово! — доволно казва съдията. — Липсват само подписите. Какво ще кажеш да го отпразнуваме, синко? Предлагам първокласно малцово уиски.
— Ами… едно питие няма да ми навреди.
— Навремето и на мен не ми вредеше, но сега нещата се промениха, затова ще ме извиниш, че не ти правя компания. Разрешено ми е да пия само безкофеиново кафе и по малко подсладен чай. Имам проблеми със стомаха. Лед?
Уейланд вдига два пръста и Бичър пуска в чашата му две кубчета лед — движенията му са непохватни като на всеки старец. „Младокът“ отпива от уискито и страните му пламват. „Така се зачервяват всички любители на чашката“ — казва си съдията. Уейланд оставя питието и пита:
— Може ли един въпрос? Защо бързате толкова? Доколкото виждам, вие сте добре със здравето… само дето понякога имате стомашни проблеми.
Бичър знае, че младият Уейланд е неискрен — все пак не е сляп, нали така?
— Здрав съм като камък — отговаря, вдига юмрук, за да илюстрира думите си, и сяда — неволно изпъшква и потреперва. Позамисля се и добавя: — Искаш ли да ти кажа защо бързам толкова?
Уейланд обмисля отговора си (което допада на съдията), после кимва.
— Свързано е с острова, за който преди малко се разпоредих в завещанието си. Предполагам, че до днес не подозираше за съществуването му.
— Имате право.
— Повечето хора не го забелязват и с основание — кой ще обърне внимание на парче земя, което едва се подава от водата. Дори морските костенурки не стъпват там. Въпреки това е необикновен. Известно ли ти е, че дядо ми е участвал във войната с Испания5?
— Не, сър. — „Младокът“ говори с преувеличена почтителност, както хората се обръщат към малоумните старци; вероятно смята, че умът на съдията блуждае. Само че дълбоко греши — умът на Бичър никога не е бил така бистър и след като е направил първата крачка, жадува да разкаже цялата история, преди да…
Ами, преди.
— Да, участвал е. Някъде тук имам негова снимка на възвишението Сан Хуан. Той твърдеше, че се е бил и в Гражданската война, но проучванията ми във връзка с моите мемоари доказаха, че това е невъзможно. По това време дядо или не е бил роден, или е бил мъник. Обаче имаше богато въображение и умееше да разказва така, че да повярвам на най-фантастичните му истории. И защо не? Бях невинно хлапе, което доскоро е вярвало в Дядо Коледа и във феята, която сменя падналите зъбки с нови.
5
Военен конфликт между САЩ и Кралство Испания, започнал на 21 април 1898 г. по повод въстанието на остров Куба и взривяването на американския кораб „Мейн“ и завършил на 12 август същата година с победа на САЩ. В резултат Кралство Испания загубва богатите си колонии Куба, Пуерто Рико, Филипинските острови и Гуам, които минават под суверенитета на САЩ. — Б.пр.