Огнена

— Някоя военна част проследява ли движението на другите? — попита тя началника на охраната, жената с лешниковите очи на име Муса.

Муса се засмя. Повечето въпроси на Файър я разсмиваха.

— Командирът ги следи, милейди. Наблюдавайте движението около знаменосеца — всяка единица, която заминава или пристига, докладва първо на командира.

Всъщност Файър наблюдаваше знаменосеца — и коня му — с дълбоко съчувствие, защото те яздеха два пъти повече от останалите войници. Единствената задача на знаменосеца бе да не се отдалечава от командира, та всички да го виждат, а командирът непрекъснато препускаше напред-назад. Файър предполагаше, че изпълнява важни стратегически ходове, каквото и да означава това. Знаменосецът — несъмнено добър ездач — го следваше навсякъде.

Когато зърна отблизо принца и знаменосеца, Файър се поправи за пореден път — знаменосецът бе добра ездачка.

— Муса, колко жени има в Първи полк?

— Около петстотин, милейди. Във всички полкове и в подкрепленията са към две хиляди и петстотин.

— Къде са подкрепленията, докато полковете са в движение?

— В крепостите и сигналните кули из кралството, милейди. Сред командирите на укрепленията има и жени.

Две хиляди и петстотин жени, решили доброволно да живеят на гърба на конете, да се бият, да се хранят, обличат и спят сред пълчища мъже. Защо са избрали такъв живот? Дали защото по природа са буйни и свирепи, каквито явно бяха някои от мъжете. Видя го с очите си.

Когато с антуража й излязоха от гората на Трилинг на скалистото плато, където лагеруваше армията, двамина се сбиха за нея. Схватката бе кратка и ожесточена. Освирепели при вида й и несъгласни по някакъв въпрос (дали за честта й, или за съответните им шансове?), войниците размахаха юмруци, чу се хрущене от счупени носове, шурна кръв. Бриган скочи от коня и се спусна между тях, следван от трима от стражите на Файър. Преди Файър да осъзнае какво става, Бриган и стражите разделиха побойниците и с една властна дума Бриган сложи край на схватката:

— Достатъчно!

Файър не отлепяше очи от врата на Смол. Галеше го по гривата и не поглеждаше към никого, докато не долови разкаяние в ума на побойниците. Тогава си позволи да погледне изненадано сведените им глави и печалните им лица. От разранените им устни и носове се стичаше кръв, ала те я бяха забравили, Файър усети ясно как срамът от командира я е изтрил от мислите им.

Странно. Очите й се стрелнаха любопитно към Бриган. Изражението му изглеждаше хладно, умът му — непристъпен. Поговори тихо с войниците, без да я погледне нито веднъж.

Яхнаха отново конете и не след дълго командните единици разнесоха съобщението, че всяка разпра, свързана с лейди Файър, ще бъде наказвана с изключване от армията, отнемане на оръжието и изпращане у дома. От тихото подсвиркване и повдигнатите вежди на стражите Файър разбра, че наказанието е сурово за нищо и никаква кавга.