Огнена

— Ще зарежеш учениците си ей така? — обади се Арчър, скръстил ръце.

Тя се обърна с гръб към него, уж търси цигулката, и се усмихна. Арчър за пръв път проявяваше загриженост за учениците й.

— Много бързо реши да заминеш — добави той.

Отговори му простичко; за нея обяснението бе очевидно.

— Не съм виждала Кралския град.

— Не е чак толкова забележителен.

Би желала да реши сама. Тя затършува мълчаливо из купчините, струпани върху леглото.

— Не си стъпвала на по-опасно място — предупреди я той. — Баща ти те доведе тук, защото там не си била в безопасност.

Тя намери калъфа на цигулката и го раздруса да провери дали инструментът е вътре. Остави го до пътните торби.

— Значи според теб, Арчър, трябва да живея като пленник, за да оцелея? Но аз не искам да се крия в залостена стая със затворени прозорци. Това не е живот.

Той прокара палец по перото на стрелата в колчана до него. Взираше се намръщен в пода, подпрял брадичка с юмрук.

— Ще се влюбиш в краля.

Тя седна в края на леглото, погледна го и се усмихна.

— Няма как да се влюбя в краля. Той е слабохарактерен и прекалява с виното.

Той се втренчи в нея.

— Е, и? Аз съм ревнив и спя с много жени.

Файър се усмихна по-широко.

— За твое щастие се влюбих в теб, преди да станеш такъв.

— Но не ме обичаш, колкото те обичам аз — обвини я той. — Затова станах такъв.

Тежки думи, изречени от приятел, за когото бе готова да даде живота си. Още по-тежки преди дългата раздяла. Тя се изправи и се обърна с гръб към него. Любовта не се мери така, отвърна му мислено. Дори да нося вина за чувствата ти, не е справедливо да ме обвиняваш за начина, по който си избрал да се държиш.

— Съжалявам. Права си. Прости ми, Файър.

Тя му прости отново — охотно, защото знаеше колко бързо пламва и угасва гневът му и колко щедро сърце се крие зад него. Спря обаче до прошката. Досещаше се какво иска Арчър — тук, в спалнята й, преди да се сбогуват, но нямаше да му го даде.

Навремето й беше лесно да го приема в леглото си; до неотдавна беше съвсем просто. После някак си равновесието помежду им се наруши. Предложения за брак, любовни терзания… Все по-често по-лесният избор бе да казва „не“.

Щеше да му отговори нежно. Обърна се към него и протегна ръка. Той стана и се приближи до нея.

— Трябва да се преоблека в дрехи за езда и да си стегна багажа. Ще се сбогуваме сега. Ти слез и кажи на принца, че идвам.

Той се втренчи в обувките си, после в лицето й. Разбра я. Смъкна шала от главата й и косите й се спуснаха по раменете. Той ги събра в ръка, приведе се към тях и ги целуна. Прегърна я и я целуна по врата и по устните така, че тялото закопня разумът й да не е такъв скъперник. Накрая се отдръпна и тръгна към вратата с посърнало лице.