Огнена
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Seven Kingdom Trilogy #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-256-4
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена». Краткое содержание книги:
Там живее Файър — последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх — че ще се превърне в чудовище като баща си…
Файър седеше на стол в стаята си, прегърнала цигулката. Насили се да погледне към прозорците и стените и да се върне в настоящето. Светлината помръкваше. Арчър щеше да се върне скоро от полето, където помагаше при оранта. Навярно щеше да донесе новини дали са намерили стрелеца. А Брокър сигурно бе получил писмо от Роен с вести за Майдог, Мургда, Джентиан, Бриган и Наш.
Тя взе лъка и колчана си, отърси се от спомените като от опадали косми, излезе от къщата и тръгна да търси Арчър и Брокър.
Нямаше новини. Нямаше и писма.
Месечното й кървене отмина с всички свързани с него болки и неудобства. После отмина още едно. Така отбелязваше времето. Всички в дома и, в имението на Арчър и в града знаеха защо я съпровожда цял отряд войници. Кървенето й беше публично събитие и всяко й подсказваше, че седмиците изтичат. Лятото наближаваше. Земеделците се молеха картофите и морковите да се вкоренят в скалистата земя.
Уроците й продължаваха както обикновено.
— Спрете! Умолявам ви! — възкликна тя един ден в имението на Трилинг, прекъсвайки оглушителната шумотевица от флейти и рогове. — Да започнем отново от началото на страницата. И, Тротър, опитай се да не духаш толкова силно — обърна се тя към най-голямото момче. — Така пищенето ще секне, гарантирам ти. Разбра ли? Готови ли сте?
Ентусиазираната врява избухна отново. Обичаше децата. Децата бяха една от малкото й радости дори когато враждуваха помежду си; дори когато си въобразяваха, че крият нещо от нея — нехайството си, а в някои случаи таланта си. Децата бяха умни и сговорчиви. Времето и търпението им вдъхваха сили и те спираха да се страхуват от нея или да й се възхищават твърде много. А страховете им й бяха познати и скъпи.
Но, помисли си тя, все пак в края на деня се разделяме. Те не са мои деца. Друг ги храни и им разказва приказки. Аз няма да имам деца. Затворник съм в този град, където нищо не се случва. Толкова съм изнервена, че ми иде да грабна ужасната флейта на Ренър и да му я счупя в главата.
Тя докосна главата си и си пое дълбоко дъх. Погрижи се вторият син на Трилинг да не долови чувствата й.
Трябва да се успокоя, помисли си. Какво всъщност чакам? Ново убийство в горите? Да ме посетят Майдог, Мургда и пиратите им? Глутница чудовищни вълци да ми устроят засада?
Не бива да искам да се случи нещо. Защото наистина ще се случи и тогава ще ми се иска да не се е случвало.
На другия ден вървеше по пътеката от нейната къща до имението на Арчър, преметнала на гръб колчана и стиснала лъка в ръка. От задната тераса на Арчър й подвикна един от стражите му:
— Искате ли да посвирим, лейди Файър?
Беше Крел — войникът, когото заблуди онази нощ, след като не успя да се покатери по дървото до прозореца на спалнята си. Той умееше да свири майсторски на флейта и сега й предлагаше спасение от безпокойствата.
— Да, разбира се! — зарадва се тя. — Ще отида да си донеса цигулката.
Свиренето с Крел бе винаги игра. Редуваха се — Файър на цигулката, а Крел на флейтата. Всеки измисляше мелодия, за да предизвика другия да я подхване. Постепенно темпото се ускоряваше и накрая съумяваха да спазват ритъма, впрягайки цялото си внимание и умения. Заслужаваха публика и днес Брокър и неколцина войници застанаха покрай задната тераса да се насладят на представлението.
Файър бе в настроение да подложи техниката си на изпитание — за щастие, понеже Крел свиреше, сякаш е решил да я накара да си скъса струните. Пръстите й летяха, цигулката й беше цял оркестър и всяка благозвучна нота я изпълваше със задоволство. Учуди я познатата лекота в гърдите и осъзна, че се смее.
Напълно съсредоточена, едва след известно време забеляза странното изражение, изписало се по лицето на Брокър, който я слушаше, барабанейки с пръсти по ръкохватките на стола си. Очите му се насочиха някъде зад Файър и надясно, към задния вход на къщата, Файър се досети, че някой е застанал там, някой, когото Брокър наблюдава стъписано.
И после всичко се случи отведнъж. Лъкът се отдели с писък от цигулката, Файър позна съзнанието пред прага и се извърна рязко. Втренчи се в принц Бриган, облегнат върху рамката на вратата.
Бързата флейта на Крел замлъкна зад нея. Войниците край терасата прочистиха гърло и застанаха мирно, забелязали командира си. Той се отдръпна от вратата и понечи да заговори.
Файър се обърна, втурна се по стъпалата на терасата и побягна по пътеката.