Съкрушени

Тази мисъл въобще не й харесваше, но беше напълно възможно Али да си има помощник. Възможно бе и Ноъл да е този помощник — и за това имаше доста причини. В началото на шести клас, която Истинската Али все още беше в града и Хана все още беше някогашната загубенячка, най-добрият й приятел беше Скот Чин. Скот още тогава си беше признал, че е гей, падаше си адски по Ноъл и ревнуваше от всичките му приятелки.

— Какво намира той в Алисън Дилорентис? — проплака той един ден, по време на обедната почивка, когато видя как Ноъл и Али нещо се кискат на специалната маса. — Тя има толкова грубо лице. Всичко останало в нея е красиво… с изключение на лицето.

Хана завъртя очи.

— Тя няма грубо лице. — Алисън беше най-красивото момиче на света. Беше участвала като модел в пролетните и есенните шоута в мола „Кинг Джеймс“ и се носеше слух, че дори е била избрана от една голяма агенция в Ню Йорк.

— О, моля ти се, напротив. — Скот сбърчи веждите си, които, подозираше Хана, той редовно скубеше. — Чудя се дали Ноъл затваря очите си, когато се натиска с нея.

Хана остави на масата сандвича си с фъстъчено масло и мармалад.

— Смяташ ли, че наистина се натискат? — Целуването й се струваше толкова екзотично. Тя не можеше да повярва, че децата на нейната възраст наистина го правят.

— О, да — кимна Скот. — Видях ги в гората, зад игралната площадка.

Хана въздъхна, връщайки се в настоящето, и бутна двукрилата врата. Внезапно, като приливна вълна, я заля познатата миризма на марля, антисептик и нещо, което можеше да бъде описано само като изгоряла кожа. Тя се огледа, отбелязвайки изкуствените цветя по масите и окачените по стените картини на пациенти. Всичко си беше съвсем същото като последния път, когато беше тук — включително чинията с ментови бонбонки върху бюрото на регистратурата. Тя внезапно си спомни как точно в това фоайе се беше натъкнала на Мона. Тя се беше държала странно и резервирано относно причината за идването й тук — не си беше признала, че лекува изгарянията си, получени от номера с нещастен край, който Али, Хана и останалите бяха скроили на Тоби Кавана. През цялото време, докато бяха приятелки, Хана така и не разбра, че онази вечер Мона е била у семейство Кавана, видяла е как Али изстрелва фойерверките към дървесната къщичка, станала е свидетелка на ослепяването на Джена, може би дори е чула как Али и Тоби се бяха карали след това. Естествено, цялото й мълчание е било нарочно.