Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Баща й беше опитен журналист и първоначално смяташе сам да напише книгата, но след като поработи няколко месеца върху нея, реши, че една гледна точка не е достатъчна. Искаше да представи историята от различни ъгли, всеки от които да отразява различен аспект от живота на Нийли, затова помоли бащата на Нийли да напише един раздел, а друг възложи на Тери Акерман, дългогодишния помощник на Нийли. Но най-вече се интересуваше от гледната точка на Луси. Тя беше свидетел от първа ръка на събитията по време на първата кампания на Нийли за Сената, а след това и за Белия дом и можеше да разкаже каква майка е била Нийли. Луси с радост се съгласи, но досега не бе написала нито ред. И въпреки че срокът беше чак през септември, сега бе най-подходящият момент да започне.
В кабинета намери лаптоп - без никаква лична информация - и след закуската го отнесе на верандата. Настани се на един от шезлонгите, който бе покрила с плажна кърпа, и огледа татуировката с тръни и капки кръв около единия й бицепс. Беше изключително безвкусна, но на Луси й харесваше или може би просто й харесваше да излага на показ нещо подобно, дори и само временно. На опаковката пишеше, че ще избледнее след две седмици, но тя се запаси с още няколко такива, както и с татуировки с други дизайни, които може би щеше да използва, а може би - не.
Откъсна поглед от окървавените тръни и се замисли за това, което искаше да пише. Най-накрая постави пръсти на клавиатурата.
Когато майка ми беше президент...
Една катеричка прошумоля зад мрежата и я разсея за миг. Луси тръсна глава и отново насочи внимание към лаптопа.
Когато майка ми беше президент, работният ù ден започваше на бягащата пътечка всяка сутрин преди шест...
Луси мразеше бягащите пътечки. Предпочиташе разходките на открито, дори да валеше дъжд или сняг.
Майка ми вярваше в ползата от физическите упражнения.
Както и Луси, което не означаваше, че й харесват. Номерът беше да си избереш спорт, който не ти е противен.
Физкултурната ù програма бе разработена от личен треньор, но обикновено мама и татко тренираха сами в гимнастическата зала.
Луси не обичаше и гимнастическите зали.
Обикновено започваха с упражнения за загрявка, после...
Младата жена се намръщи. Всеки би могъл да напише тези скучни изречения. Мат искаше нещо лично, а това не беше.
Тя изтри файла и затвори компютъра. Утрото беше прекалено красиво, за да го пилее с писане. Тя грабна бейзболната шапка и слезе по паянтовата стълба към кея за лодки. Спасителната жилетка в каяка беше твърде голяма за нея, но тя я пристегна по-плътно и избута лодката във водата.
Докато каякът се плъзгаше по водата край скалистия бряг на Залива на гъските, Луси не спираше да се чуди как се бе озовала на остров в Големите езера. Беше дошла тук, за да разгадае тайните на мъжа, когото родителите й бяха наели да я пази, но в къщата нямаше нищо, което да й помогне в тази задача. Тогава защо все още беше тук?
Защото не искаше да си тръгне.
Когато навлезе в откритите води на езерото, се изви вятър и тя насочи носа на лодката към вълните. Отпусна за миг греблата и потърка татуировката с окървавените тръни. Вече не знаеше коя е. Жертва на объркано детство? Сираче, поело отговорността за малката си сестричка? Дете, станало част от най-известното американско семейство, символ и еталон на нацията? Тя беше отлична студентка, отдадена на работата си социална работничка и успешна лобистка. Беше събрала значителни средства за многобройни важни каузи и бе способствала за приемането на закони, които бяха променили живота на мнозина. Нямаше значение, че бе започнала да не харесва работата си. А неотдавна се прояви като истерична младоженка, зарязала мъжа, предопределен да бъде любовта на живота й.
Разкъсвана между работата, семейството и подготовката на сватбата, тя беше твърде заета, за да се отдава на самоанализи. Сега, когато имаше достатъчно време за това, нахлулите мисли я разстроиха и Луси се насочи обратно към къщата. Гребе-ше срещу течението, затова трябваше да се напрегне повече, но това й харесваше. Добра се до спокойните води на залива и спря, за да почине. Тогава видя самотната фигура в края на пристана.