Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Тази сутрин трябваше да отиде в града по някои Форсайтови дела и съвсем ясно забеляза, че Градман го поглежда отстрани над очилата си. От стария чиновник се излъчваше сдържано задоволство. Миналото като че изцяло се бе просмукало в него. Човек сякаш го чуваше как мисли: „Мистър Джолиън… да-а! На моите години, а си отиде… бедният! Колко ли е тежко на съпругата му! Хубава жена беше. Но всички сме смъртни! И вестниците пишат за него. Странни неща!“ Всъщност настроението на Градман принуди Соумс да свърши необикновено набързо няколко прехвърляния по договори за наеми.
— А по прехвърлянето за мис Фльор, мистър Соумс?
Промених решението си — отвърна кратко Соумс.
— О, радвам се! Така и мислех — че прибързвате. Времената се променят.
Соумс започваше да се тревожи от мисълта как смъртта на Джолиън ще се отрази на Фльор. Не беше сигурен дали е узнала — тя поглеждаше рядко вестник и никога не четеше съобщенията за раждания, женитби и смърт.
Приключил набързо работата, той отиде да обядва на Грийн Стрийт. Уинифред беше просто отчаяна. Доколкото бе успяла да узнае, Джек Кардиган бе счупил калника на колата си и за известно време нямаше да е „винаги готов“. А тя не можеше да се помири с подобна мисъл.
— Замина ли Профон? — запита ненадейно Соумс.
— Замина — отвърна Уинифред. — Но закъде — не зная.
Да, за жалост — невъзможно беше да се разбере! Не че държеше да знае. Писмата на Анет идваха от Диеп326, където била с майка си.
— Предполагам, че си прочела за смъртта на оня?
— Да — отвърна Уинифред. — Жал ми е за… за децата му. Мил човек беше той.
Соумс издаде някакъв странен звук. Старата дълбока истина, че на този свят съдят за хората по това какви са били, а не по това какво са извършили, се промъкна и похлопа сърдито пред задния вход на съзнанието му.
— Зная, че съществуваше подобно заблуждение — промърмори той.
— Трябва да му се отдаде справедливост, след като умря.
— Бих предпочел да му я отдам приживе — възрази Соумс; — но не ми се представи случай. Имаш ли „списъка на баронетите“?
— Да, на най-долната лавица.
Соумс извади дебел червен том и започна да прелиства.
„Монт, сър Лоуренс, девети б-т, титла от 1620, първ. Син на Джофри, осми б-т, и Лавиниа, дъщ. На сър Чарлс Мъскхем б-т (Мъскхем хол, Шропшир), оженен 1890 за Емили, дъщ. на Конуей Черел. Еск., Кондафор Грейндж, Корнуел, род. 1895, две дъщ. Местожителство Липинкхол менър, Фолуел, Бъкингамшир. Клубове: Сникс, Кофихаус, Еръплейн. Вж. Бидликот.“
— Хм! — каза Соумс. — Познаваш ли някой издател?
— Чичо Тимоти.
— Имам пред вид жив издател.
— Монти познаваше един от своя клуб. Доведе го веднъж на вечеря. Нали знаеш, Монти все се канеше да напише книга — как се печели от надбягвания. И се опитваше да заинтересува издателя.
— По какъв начин?
— Убеди го да заложи на един кон — за две хиляди лири. Не се видяха повече. Елегантен човек беше, доколкото си спомням.
— Спечели ли?
— Не, конят излезе последен, струва ми се. Знаеш, че Монти беше доста хитър в своята област.
— Така ли? — промълви Соумс. — А виждаш ли някаква връзка между издателската професия и един бъдещ баронет?
— Хората се занимават с какво ли не сега — възрази Уинифред. — Най-лошото, както изглежда, е да не вършиш нищо — точно обратното на това, което беше в наше време. Тогава беше модно да не работиш нищо. Предполагам, че то ще се върне.
— Младият Монт, за когото говоря, е влюбен във Фльор. Ако успея чрез него да туря край на другата история, бих го насърчил.
— Изискан ли е?
— Не е красавец, доста приятен, малко вятърничав. С много земя, доколкото разбирам. Изглежда искрено привързан. Но не знам.
— Да — продължи Уинифред. — Много е трудно. Винаги съм смятала, че е най-добре човек да не върши нищо. Толкова неприятна е тази история с Джек; ще можем да заминем едва след банковия празник.327 Както и да е, хората са навсякъде интересни — ще ходя да ги гледам в парка.328
— Аз на твое място — отвърна Соумс — бих си наел един котедж на село и бих се махал винаги, когато пожелая, от всякакви празници и стачки.
— На село скучая! — възрази Уинифред. — А железничарската стачка ми се стори много интересна.
326
Френско пристанище и летовище на Ламанш.
327
Дни, когато банките не работят нищо: втори ден на Коледа и Великден. Св. Дух и първият понеделник от месец август.
328
Хайд парк.