![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
92
След като онзи го зашлеви, Приятел го хвана за яката и го придърпа към себе си. Под палтото „Бог“ беше облечен в мръсни дрипи, които някога представляваха синя риза на квадрати и панталони каки. На краката си носеше кожени мокасини и смарагдовозелени чорапи. Сестрата осъзна, че занемареният мъж с дивашкия поглед би се вписал перфектно сред бездомниците на Манхатън преди седемнадесети юли.
— Мога да те нараня — прошепна Приятел. — О, идея си нямаш колко много мога да те…
Мъжът събра слюнка в устата си и я изплю във восъчното лице на чудовището.
Приятел го събори на земята и го зарита в ребрата. „Бог“ се сви в опит да се предпази, но нападателят му го риташе като полудял. Накрая го сграбчи за косата и заби юмрук в лицето му, като по този начин му счупи носа и му разцепи долната устна. Изправи „Бог“ на крака, за да могат всички добре да го огледат.
— Вижте го! — изграчи мъжът с аленото око. — Ето го вашия Бог! Той е един побъркан дъртак, който има лайна в главата си вместо мозък! Хайде, вижте го! — Сграбчи брадата на човека и извърна окървавеното му лице към Суон и Сестрата. — Той е едно нищо! — Приятел стовари юмрука си в корема на мъжа за допълнителен ефект и го задържа на крака дори когато краката на нещастника омекнаха. Започна да го удря отново… и един спокоен ясен глас му нареди:
— Остави го!
Приятел се поколеба. Суон се беше изправила във втория джип. Дъждът си проправяше път през косата и течеше по лицето ѝ. Момичето не издържаше да гледа как този възрастен човечец беше пребиван пред очите ѝ и не можеше просто да си мълчи.
— Пусни го! — каза тя и мъжът с аленото око се ухили недоумяващо. — Чу ме. Махни си ръцете от него.
— Ще правя каквото си поискам! — изрева Приятел и сложи пръстите си върху бузата на мъжа. Ноктите му пробиха кожата. — Ще го убия, ако пожелая!
— Не! — възпротиви се Роланд. — Не го убивайте! Имам предвид… трябва да намерим черната кутия и сребърния ключ! Заради тях сме тук! След това можете да го убиете!
— Няма да ми казваш какво да правя! — изрева мъжът с аленото око. — Това е моето парти! — Той изгледа предизвикателно полковник Маклин, който само седеше и гледаше с празен поглед напред. След това срещна погледа на Суон.
За секунда имаше чувството, че може да се види през безстрашните ѝ очи: грозно и омразно създание с малко личице, което криеше зад огромни хелоуински маски като рак под кожата. Тя ме познава, помисли си Приятел и това го накара да изпита страх, също както изпита страх, когато стъкленият пръстен стана черен в ръцете му.
Още нещо го прониза като копие. Споменът за предложената ябълка и желанието му да я приеме. Прекалено късно! Прекалено късно! Видя, само за миг, кой и какво беше… и в този кратък отрязък от време се опозна по начин, който беше потискал много, много дълго време. Налегна го себеомраза и изведнъж се изплаши, че ще види прекалено много, ще започне да се пука по шевовете като стар костюм и ще бъде издухан от вятъра.
— Не ме гледай! — изпищя с писклив глас мъжът с аленото око и вдигна ръка, за да се предпази от нея. Чертите на лицето му потрепериха като кална вода, в която някой беше хвърлил камък.
Все още я усещаше как източва силата му, както слънчевата светлина изсмукваше влагата от изгнилото дърво. Събори „Бог“ на земята и отстъпи назад с извърнато лице. Сега истината се завръщаше обратно при него. Не себе си трябваше да ненавижда, а нея! Тя беше разрушение и враг за всичко сътворено, защото…
Прекалено късно! Прекалено късно!, помисли си той и продължи да отстъпва.
… искаше да удължи страданието и нещастието на човешкия род. Искаше да им даде напразна надежда и след това да ги гледа как се гърчат, когато им бъдеше отнета. Тя беше…
„Прекалено късно! Прекалено късно!“
… най-лошото Зло, защото прикриваше жестокостта с доброта и любовта с омразата, и беше прекалено късно!, прекалено късно!, прекалено…
— Късно е — прошепна той и свали ръка. Спря да отстъпва назад и видя, че Суон е слязла от джипа и се е надвесила над сивобрадия дъртак. Другите я гледаха и дори забеляза една лека подигравателна усмивка на лицето череп на Маклин.
— Стани — каза момичето на стареца. Стоеше гордо изправена, но вътрешно беше кълбо от нерви.