Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Зная. — Президентът заби поглед в бюрото си. Всички доклади, карти и графики бяха разпръснати. Всички документи за военния потенциал. Поне му бяха спестили предвижданията за загуби в хора и материални щети, вероятно по нареждане на Райън. След миг чуха, че вратата се затвори.
Райън се обади пръв:
— Сър, има още нещо. Бившият премиер Кога е арестуван… Простете, знаем само, че е, хм, изчезнал.
— Какво значи това? Защо не повдигна въпроса по-рано?
— Арестът е станал по-малко от двадесет и четири часа след като казах на Скот Адлер, че с Кога е установен контакт. Даже не споменах с кого е влязъл в контакт. Вярно, може да е съвпадение. Гото и шефът му може просто да не искат той да вдига политически шум, докато провеждат операцията си. Възможно е също да значи, че отнякъде е изтекла информация.
— Кои от нашите знаят?
— Ед и Мери Пат в ЦРУ. Аз. Вие. Скот Адлер и всички, на които Скот е казал.
— Не знаем обаче със сигурност, че е изтекла информация.
— Не, сър, не знаем. Но има изключително голяма вероятност.
— Да го оставим настрана засега. Ами ако не предприемем нищо?
— Налага се, сър. Ако не го сторим, то в близкото бъдеще можем да очакваме война между Русия, от една страна, и Япония и Китай, от друга, а ние ще правим бог знае какво. ЦРУ все още изготвя оценъчния си доклад, но не виждам как войната може да не премине в ядрена. ЗОРО може и да не е най-прекрасното нещо, което сме се опитвали да извършим, обаче е най-добрата ни възможност. Дипломатическите аспекти не са от значение. Залозите, за които играем сега, са много по-високи. Ако обаче можем да избием хората, сложили начало на бъркотията, значи можем да съборим правителството на Гото. И тогава бихме могли да установим пак известен контрол.
Дърлинг осъзна, че странното тук бе размяната на ролите, тоест коя страна какъв вид умереност поддържаше. Хансън и министърът на отбраната поемаха класическия дипломатически курс — те искаха да се изчака, за да са сигурни, че не е останала никаква друга възможност за разрешаване на кризата с мирни средства, ала ако дипломацията се провалеше, щеше да последва много по-обширен и кръвопролитен конфликт. Райън и Джексън настояваха да се упражни насилие веднага, с надеждата да се избегне мащабна война по-късно. Гадното беше, че и едните, и другите можеха да са прави, а единственият начин да е сигурен кой греши бе да прочете историческите книги от след двадесет години.
— Ако планът се провали…
— Тогава сме убили част от хората си за нищо — рече откровено Джак. — Самият вие ще платите сравнително скъпо за всичко, сър.
— Ами командирът на флотилията… Искам да кажа човекът, командващ специалната група на самолетоносача. Какво ще ми кажеш за него?
— Ако той се издъни, всичко отива по дяволите.
— Замени го — нареди президентът. — Мисията е одобрена.
Имаше още един въпрос, който трябваше да се обсъди. Райън запозна президента и с него, след което напусна залата и направи нужните обаждания.
Както обичаха да казват хората в сини униформи, идеалната мисия във ВВС е онази, която се ръководи от обикновен капитан. За тази отговаряше полковник от отдела за специални операции, но той поне беше човек, когото неотдавна подминаха при раздаването на генералски чинове — факт, спечелил му симпатията на подчинените му, които знаеха защо не е успял да мине през ситото. Хора, занимаващи се със специални операции, просто не пасваха на консервативния идеал за висшето командване. Те бяха прекалено… ексцентрични за него.
Последните инструкции за мисията се получаваха във Верино на живо чрез сателитна връзка от Форт Мийд, Мериленд, и американците и сега трепнаха при мисълта, че руснаци научават какво ли не за възможностите на Америка да събира и анализира електронна информация чрез спътници и други средства. Така де, бяха развили тази си способност, за да я използват срещу тях. Установиха с точност координатите на два патрулиращи самолета Е-767. Чрез спътникови данни с картина преброиха изтребителите или поне тези, които не бяха в защитени скривалища, а последното минаване оттам на сателита КН-12 им даде броя на намиращите се във въздуха самолети и позициите им. Полковникът, командващ отряда, запозна авиаторите с курса за проникване, който бе съставил лично, и макар че имаше тревоги, двамата млади капитани, които щяха да летят с транспортните С-17А, предъвкаха няколко пъти дъвките си и с кимване дадоха окончателното си съгласие. Един от тях дори се пошегува, че било време „извозвачът на боклуци“ да получи малко уважение.
Руснаците също имаха своята роля. От Южносахалинск на полуостров Камчатка излетяха осем прехващача МиГ-31 за учение по въздушна отбрана, както и един ИЛ-86 със система за ранно предупреждение. Десет минути по-късно от Сокол се вдигнаха четири изтребителя „Сухой“, действащи като нападатели. Последните, снабдени с резервоари с гориво за дълги преходи, се отправиха на югоизток и останаха далеч от японското въздушно пространство. Диспечерите в двата японски самолета Е-767 направиха правилна преценка: сравнително типично и стилизирано руско учение. Въпреки това в него участваха бойни самолети, тъй че тренировката заслужаваше пълното им внимание, още повече че те се намираха точно на най-логичния подстъп за американски самолети като бомбардировачите В-1, които съвсем наскоро бяха „погъделичкали“ въздушните им отбранителни части. В резултат двата Е-767 бяха изтеглени на север и леко на изток, а с тях и ескортиращите ги изтребители. Резервният самолет със система „Ауакс“ за малко не получи заповед за излитане, но наземният командир на частите за въздушна отбрана разумно реши само да позасили бойната готовност.