Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Излиза… че не си се тормозил от неверността си към Елена, като си й изневерил с
Ирина, обаче си се тормозил за детската си любов, когато си използвал същото име?
— Можеш да изневериш само на някого, когото обичаш — намръщи се той, че съм такъв
невежа. — В Елена никога не съм бил влюбен. В Ирина бях влюбен, но и досега съм влюбен
в Карльоша.
— Ами върволицата от момичета в зеления ти апартамент?
— Надеждата да видя отново Карльоша угасна — извърна той очи от мен. —
Стратегията на Дидие с фланелките не сполучи. Може би просто не ми е било писано.
— Мислиш ли, че между теб и някое от тези момичета може да пламне любов?
— Не! — отсече той без колебание и отново грейна. — Аз съм руснак. Ние, хората с
буквата „р", обичаме много силно, много дълбоко. Затова музиката и литературата ни
преливат от безумна страст.
Той влагаше много безумна страст в работата си с Навин и двамата станаха особено
проницателен екип. Дидие работи с тях по един случай, който получи широк отзвук: успяха
да срещнат отново двама влюбени и едновременно с това разкриха банда за организирана
търговия с хора, което доведе до арести и разпадане на бандата.
След този случай опасният елегантен французин отделяше още повече време на бюро
„Изгубена любов" и когато не висеше в „При Леополд", се трудеше с младите детективи по
някой „шоково спешен" случай.
Винсън продаде наркобизнеса си на свой конкурент и се върна в ашрама при Ранвей.
След около месец разкаяно жулене на пода в ашрама писа на Карла, че със светците така и
не можал да усети близост, но пък добре се разбирал с градинарите, които им гледали
марихуаната. Беше щастлив и работеха заедно с Ранвей по ново бизнес начинание.
Компанията на Халед не финансираше филми, а убийството на едно ченге в южната
част на града сложи край на примирието между бандите на полицията и мафията. Броят на
арестуваните растеше и Дилип Светкавицата блъскаше на три смени.
Пребиха една журналистка на прага й, задето е казала истината; пребиха един политик в
дома му, че не излъга. Сблъсъците между полицията и Компанията на Халед по време на
съдебните дела бяха нещо обичайно и понякога прерастваха в по-големи безредици.
Компанията обявяваше всяко заведено срещу нея дело за проява на религиозни
предубеждения, а ченгетата съзираха престъпен замисъл във всяко от действията й.
Короната на Халед се клатеше, а го нямаше Абдула да я закрепи. Мистикът, превърнал се
в мафиотски бос, губеше властта си — ненужното насилие, което упражняваше, бе обида за
безчестното беззаконие и всички обитатели на „Задната улица" искаха то да се прекрати.
Нямаше как да възпрем Халед, но успяхме да озаптим Дилип Светкавицата. Карла каза, че имала подарък за рождения ми ден, но искала да ми го даде по-рано.
— Аз не празнувам…
— … рождения си ден, знам. Поне не искаш ли да разбереш какъв е подаръкът ми?
— Давай.
— Ченгето, дето го спипахме с фетишисткия компромат, беше Дилип Светкавицата.
Кармата е чук, а не перце — спомних си думите й.
— Я че интересно…
— А знаеш ли какъв му беше фетишът? — Не.
— Използваше много стреч фолио.
— Моля те, стига.
— Виждаха се само неподвластните на волята му органи и устата.
— Добре де, достатъчно.
— А в един момент момичето трябваше да го шляпа по интимните части с плюкало за
мухи.
— Карла!
— Пластмасово, то е ясно, а после…
Запуших си ушите с пръсти и започнах да повтарям „ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла", докато млъкне. Беше детинско и под достойнството и на двама ни, но проработи.
— Добре. Значи това е моят подарък за рождения ти ден и можем да направим с него
каквото решим… — На лицето на Карла грейна лукава бунтарска усмивка. — Как искаш да
продължи филмът за Дилип Светкавицата?
— Допускам, че вече си измислила всичко.
— Мислех си, че трябва да се оттегли от поста си, като се покае за това, че е
малтретирал арестуваните в участъка си. Да бъде разжалван, опозорен и лишен от пенсия.
— Разкошно.
— Дилип Светкавицата от години сам си копаеше гроба, ритник по ритник — каза
Карла. — Мисля, че вече е готов да падне в него.
— Кога?
— Ще помоля „Няма проблеми" утре да му предадат да подаде оставка с краен срок до