Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
– Джон – казва съдия Мейсън, когато помощникът му става, за да подготви поредния вариант на проектостановището. – Каси ми каза, че си съгласен тя да изготви решението за „Уорновиц“. Искам да съм сигурен, че не те притиска.
– В никакъв случай, господин съдия. – Джон забива поглед в килима и измърморва: – Щом иска, нека да го напише. Вече ми дотегна от тези хлапаци.
За Джон това е невиждана откровеност. Обикновено той проявява безпристрастност, близка до абсолютната. След девет години работа с Джон съдията още не може да отгатне дали помощникът му е на страната на защитата или обвинението, на крупните фирмени интереси или на обикновения човек. Върши работата си безстрастно като обущар. При все това нещо за миг жегва съдията при мисълта, че Хари Оуки, бащата на Каси и негов приятел, може да получи удар, ако узнае за новата задача на дъщеря му, при което се налага да изгледа касетата. Едва ли това е обучението, което е имал на ум, изпращайки детето си на стаж при Джордж.
Съдията моли Баниън да даде на Каси резюмето, които е подготвил преди изслушването, и да ѝ каже, че може да започва работа.
– Все още ли сте за две проекторешения? За потвърждаване и за анулиране?
Джон отбягва погледа му, не иска да упреква шефа си за неувереността, но на Джордж му хрумва, че започва да става за смях пред собствените си подчинени.
– Казусът е труден, Джон. Не мога да реша за давността. Както и да отсъдя обаче, ще има едно особено мнение. Кол иска присъдата да бъде отменена, защото видеокасетата не може да се използва за доказателство, а Пърфойл е твърдо за потвърждаване. Трябва добре да премисля всичко.
Джон излиза, но след разговора Джордж отново се замисля за „Уорновиц“. Случаят, когато успее да се съсредоточи върху него, все го връща към спомените за Лоли Вичино. Накрая, докато седеше с нея в читалнята на общежитието, той си даде сметка, че окаяният ѝ вид се дължи отчасти на това, че не е могла да се изкъпе. По-късно следобеда Джордж застана да пази пред банята, за да може Лоли да си пусне душ. Там го завари и Григсън.
– Още ли е тук? – попита.
Джордж разказа на отговорника по дисциплината всички за момичето.
– Съжалявам да го чуя, Мейсън, но ако собствените ѝ родители не я искат, какво можем да направим ние? Не може да остане тук.
Джордж използва единствения аргумент, който му оставаше:
– Няма да съм този, който ще я изгони.
– Никой не ти е казал такова нещо. Само ме остави да действам, Джордж Мейсън. Аз ще се заема. Хайде.
Григсън махна пренебрежително. От троснатото му държане Джордж предположи, че е научил за груповия секс през нощта. Франклин Григсън с удоволствие щеше да изхвърли пачаврата.
Ето как на два пъти предаде Лоли Вичино. Не се застъпи за нея, нито, което би било по-практично, си даде труда да я изпрати до някоя частна квартира, където, след сериозен разговор с Хю Брайърли за „наема“, който бе събрал вечерта, можеше да ѝ осигури удобно пребиваване за известно време. Вместо това той стори онова, което децата правят в трудна ситуацията – скри се. След час, когато отново влезе в читалнята, единствената следа от посещението на Лоли бе празната чиния от стола, пълна с фасове. Джордж побутна с пръст един-два от тях; обхванаха го чувства, които не можеше да си обясни. Но при все това осъзна, че точно както се беше надявал предишната вечер, в него е настъпила фундаментална промяна.
За секунда Джордж чувства вината като кинжал, който пронизва сърцето му. Как можеше да не се поинтересува какво е станало с нея? Да провери поне дали е преживяла деня? Или да се запита какъв белег е оставила онази случка в душата ѝ?
Баниън чука и пак влиза с проект за три нови абзаца, които трябва да се включат в решението за киноверигата.
– Джон, ако искам да намеря някого, когото преди четирийсет години съм познавал във Вирджиния, как може да се направи?
Помощникът му може да намери всичко по интернет.
– Само кажете името, господин съдия.
Още щом му го казва, Джордж осъзнава, че задачата е непосилна дори за Джон. Ако предположим, че животът ѝ е потекъл в нормална насока, вероятно се е омъжила и както често става с жените във Вирджиния от нейното поколение, вече не носи името Вичино. А пък Лоли може да не е истинското ѝ име, записано в свидетелството за раждане. Да не говорим, че Джордж няма представа точно къде и кога е родена. Съдията поклаща глава в знак, че е размислил.