Стечение на обстоятелствата

ШЕСТА ГЛАВА

В сряда в Министерството на вътрешните работи се състоя брифинг, посветен на проблемите на борбата с корупцията. Нямаше много журналисти в залата, а и въобще интересът на вестникарите към дейността на министерството в последно време беше поутихнал. Реч държа първият заместник-министър.

— И последното, за което бих искал да ви информирам — каза той в заключение, — е, че нашето министерство взема активно участие при разработката на Закона за държавната служба и Закона за борба с корупцията. Работата се ръководи от моя помощник, а научните консултации осъществява главният експерт Александър Евгениевич Павлов, който отдавна се занимава с тази проблематика.

Павлов лекичко се усмихна и кимна, за да се представи. Веднага от последните редове се вдигна нечия ръка.

— Вестник „Континент-Експрес“. Въпрос към експерта Павлов. Имате ли научна концепция за борбата с корупцията?

— Разбира се. Наистина някои я считат за спорна, но аз не губя надежда, че ще успея да убедя колегите си.

— Моля ви, няколко думи за основните положения във вашата теория.

— С няколко думи ще ми бъде трудно, но най-общо казано, идеята са състои в това да се разглежда явлението корупция от гледна точка на икономическите категории. Корупционното взаимодействие по същество е търговска сделка, в която има стока, продавач и купувач, а така също — себестойност на стоката, потребителска стойност и продажна цена. Накратко — толкова. Който се интересува от подробностите, да заповяда при мен, ще поговорим по-подробно.

Това бе изстрел с далечен прицел. Павлов беше успял да огледа журналистката, задала въпроса, и нямаше нищо против да се запознае с нея. Пък и не би било зле да направи едно по-подробно интервю.

Целта беше улучена, защото непосредствено след брифинга журналистката се приближи до Александър Евгениевич.

— Лебедева — представи се тя, протягайки десница. — Аз ви задавах въпросите.

— Много ми е приятно — отвърна Павлов и галантно целуна грижливо поддържаната й ръка с дълги бронзови маникюри.

— Бих искала да се възползвам от поканата ви. Кога бихме могли да се срещнем?

Висока и дългокрака, тя с лекота крачеше редом със снажния Павлов. Той се замисли за секунда, погледна часовника си и широко се усмихна.

— Имам време и сега, ако желаете. Ще дойдете ли?

— С удоволствие.

— Чай, кафе, коняк? — гостоприемно предложи Павлов, когато се настаниха в кабинета му.

— Ако може, кафе с коняк — решително си избра гостенката.

Александър Евгениевич включи кафеварката и наля коняк.

— Как се казвате? Лариса? Е, за нашето запознанство, Лариса! И за какво ще си говорим с вас, прекрасна Лариса?