Светлият лик на смъртта

— Само по телевизията.

— И как ти се видя?

— Има ли значение как се е видяла на мен? — учуди се Настя. — Та аз не съм мъж. Но е красива, дума да няма! Много е красива.

— Тя е много по-красива от мен, Настюша. И тежи два пъти по-малко, и краката й са два пъти по-дълги от моите, но въпреки това Стасов е женен за мен. Така че нямам никакви комплекси, защото зная тайната.

— Тайната ли? Каква тайна?

— На любовта. Тайната за онова, което удържа мъжа до една жена. Сигурна съм, че и ти знаеш тази тайна. Затова — въпреки всичките си килограми и прекалено сериозната си професия — мога да имам всеки мъж, когото си пожелая. Или който ми е нужен. — При тези последни думи Татяна вдигна очи и ги впери в Настя: — Искаш да ми възложиш Стрелников ли?

— Да. Искам да разбера дали той е знаел за лекото поведение на жената, за която се е венчал. На разпита при следователя много естествено се изненадваше и се преструваше, че за пръв път чува за това. Но нали ние с тебе, Танюша, знаем цената и на този „естествен“ вид, и на това учудване. Аз не вярвам на Стрелников.

— Защо? Нещо конкретно ли те усъмнява? Или просто имаш такова усещане?

— Нищо конкретно. Той е дяволски красив мъж, което е напълно достатъчно, за да не му вярвам.

— Настя — изумено проточи Татяна, — това ти ли си? Къде е твоята прославена, легендарна обективност? Откога съдиш за хората по външността им?

— Откак външността започна да определя характера на човека. Всички сме глупави и примитивни, дори най-умните и оригинално мислещите от нас. Ние всички обичаме онова, което радва окото. И красивите деца от малки свикват нищо да не им се отказва. А това се трансформира в представата, че всичко става така, както те са го замислили. Искат нова играчка — получават я. Искат да бъдат в центъра на вниманието на възрастните и да чуват похвали и ласкави думи — получават го. Твърде малки са, за да разберат, че заслугата не е тяхна. И израстват, уверени в себе си, леки, напористи, усмихнати и енергични, защото не се страхуват от живота. Защо да се страхуват, щом във всичко им върви? А пък ако имат късмета от красиво дете да се превърнат в красив възрастен, тогава всичко това няма край. За тези хора никъде няма никакви препятствия, навсякъде им върви, успяват във всичко и всички ги обичат. Е, представи си сега какъв характер може да има такъв човек. Представи ли си? Дали ще е честен и правдив, искрен и прям? По никакъв начин! Тези хора са готови да крачат по трупове, през чужди нещастия, те с лекота прекършват чужди съдби, защото всъщност за тях не съществува нищо друго освен тях самите. Имат собствени цели и собствени задачи, собствени стремежи и приоритети и всичко трябва да бъде принесено пред този олтар. А пък че и другите хора също имат цели, задачи, стремежи и приоритети — това няма никакво значение. Владимир Алексеевич Стрелников е убийствено красив мъж. И именно затова не вярвам на нито една негова дума. Но това, Танечка, са думи, казани пред следователя Костя Олшански. Искам да знам какви думи ще каже на теб.