Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Много ми е приятно. Образцова — мелодично произнесе Татяна и подаде на Селуянов ръка, която той веднага докосна с устни като истински паркетен кавалер от деветнайсети век.
Настя ги гледаше смаяно и не разбираше какво става. Коля не приличаше на себе си — той никога в живота си не бе целувал ръка на дама и доколкото Настя знаеше, не бе прочел нито един криминален роман. Селуянов изобщо четеше малко, тъй като нямаше време за подобно удоволствие, но когато се случеше да чете, избираше изключително фантастика — за някакви извънземни или за звездни войни. „Чета ги не за да поумнея — казваше, — а само за да се пооткъсна от гадостите и мерзостите на заобикалящия ме живот. Ето защо чета само за неща, които никак не приличат на нашия живот.“ Настя би могла да се закълне, че колегата й Николай не само не е прочел, но и не е държал в ръцете си нито една книга от Татяна Томилина.
— Коля, имам молба към теб — каза тя в старанието си да не се втренчва в неочакваното поведение на Селуянов. — Докъде може да се стигне за осем-десет минути с обществен транспорт от станция „Академическая“?
— Точно с обществен ли? — уточни той. — Или може и с кола?
— Не, не с кола. В кола хората обикновено не четат книги.
— А какво общо има тук книгата?
— По обема на прочетеното се опитваме да определим приблизително на какво разстояние от метрото може да се е отдалечила потърпевшата, ако допуснем, че е чела в обществения транспорт, а не е седяла на пейка.
— Тогава ще трябва да направим отделни сметки за по-свободни и за по-натоварени маршрути. В препълнен автобус или трамвай може известно време да е пътувала права, сред навалица, и едва по-късно, когато навалицата е намаляла, да е успяла да седне и да отвори книгата.
— Много си прав, Николаша — позасмя се Настя, когато улови възторжения поглед, който Селуянов хвърли на Татяна. — Направи го, моля те, колкото може по-бързо.
— По кое време е пътувала твоята потърпевша?
— Около шест и половина вечерта.
— Тъкмо когато трябва! — подсвирна той. — В най-натоварения час, практически всички превозни средства тогава са претъпкани. Но ще огледам по-внимателно, може там да има и свободни маршрути. Час — час и половина задоволява ли те?
— Напълно.
— Тогава изчезвам. Татяна Григориевна, надявам се, че когато се явя, стиснал в зъби изпълнената задача, вие още ще бъдете тук и аз отново ще имам щастието да ви видя.
— И аз се надявам, Николай — все така мелодично произнесе Татяна.
Когато вратата след Николай се затвори, Настя недоумяващо се обърна към нея:
— Какво става между вас? Спонтанно развиваща се взаимна симпатия? Ако не престанеш да флиртуваш с нашия Колка, веднага ще извикам Стасов.
Татяна избухна в смях. Смееше се лудешки, хлипаше и бършеше сълзите си.
— Извинявай, Настюша, хванахме се на бас… С една дума — аз загубих.
Уф-ф! Настя облекчено си пое дъх. И макар че все още нищо не разбираше, главното бе очевидно: Селуянов не се бе опитвал да сваля съпругата на своя приятел, а съпругата на Стасов не бе флиртувала с приятеля на съпруга си. Останалото нямаше кой знае какво значение, макар, разбира се, да беше интересно.
— Много ли загуби? — попита Настя със съчувствие.
— Аха. Празничен обед за десет души.
— А ако беше спечелила?
— Същото. Само че щеше да готви Коротков. А така ще трябва аз да запретна ръкави.
— И кои са десетимата щастливци?
— Ти и мъжът ти, Коротков и Люся, Селуянов и Валентина, Миша Доценко и ние със Стасов и Лиля.
— Охо! — Настя поклати глава и извади цигара от пакета. — Ще се озориш с такава тълпа. И как можа така да се минеш? За какво беше басът?
— Ами за тебе… — Татяна весело махна с ръка. — Вчера Коля и Юра Коротков се отбиха у нас, така че се запознахме още тогава. Заприказвахме се за съпружески изневери и от дума на дума стигнахме до тебе. Заядохме се по въпроса за мъжката и женската солидарност. Аз настоявах, че ако започна пред очите ти да флиртувам с някого, ти ще ме разбереш и дори ще ме поощриш, макар да познаваш Стасов много по-отдавна и много по-добре, отколкото мен. Стасов ти е приятел, а аз съм просто неговата съпруга. Съгласи се, Настюша, ние с теб изпитваме взаимна симпатия, но не сме чак толкова близки приятелки. Така е, нали?