Смъртта като изкуство

— Глупости! — сърдито измяука той. — Хора като Лев Алексеевич са рядкост! Истински стопанин, следи за реда, а най-важното — обича котараци, мен във всеки случай, винаги ще те погали, ще приклекне, ще те почеше зад ушенцето, ще ти поговори гальовно. Не, това не са измислици, той е добър, свестен човек, а онези, които го мразят, са просто глупаци, нищо не разбират. Защото какво нещо е художественият ръководител — генерален директор? Сами помислете с тъпите си мозъци. Ами че той е ръководител, той е директор. Значи длъжността му изисква да се кара на всички, да контролира всички, да следи всичко, да крещи, ако не го слушат, да наказва, дори има право да бие. Да се благодарят, че не бие, а би могъл. Едни познати котараци на бунището ми разказаха, че техните стопани за нищо и никакво ги ритат с ботуш по корема — да си знаят реда и да разбират правилно положението си в този свят. А Лев Алексеевич е душица. И бабчето ми обича, и майчето ми гушка, а моето майче не е обикновена котка, не се дава в ръцете на кого да е. Щом тя седи в ръцете му, значи е добър, две мнения не може да има.

— Нима хората в театъра не разбират това? — учуди се Камъкът. — Защо толкова не обичат Богомолов?

— Ами да, не го разбират! Хората, изобщо, малко неща разбират, много са странни. Затова в живота им няма никакъв ред, само войни и конфликти, трагедии и взаимно неразбиране. Виж, ако светът се състоеше само от котки, щеше да е къде-къде по-спокойно. Освен това лично аз много уважавам Лев Алексеевич заради репертоара му, не онзи, който е в театъра, а който лично той поставя. Обича класиката, а класиката е нашето театрално всичко. Така ми е обяснявал татенцето.

— А защо тази твоя душица е постъпила така с човека, когото наричат със странната дума „драматург“? Защото директорът каза, че Богомолов нанесъл удар по неговото професионално самолюбие. Защо е трябвало да постъпва толкова грозно? — строго попита Гарванът.

Котаракът Хамлет веднага се хвърли в защита на художествения ръководител.

— Ами трябва правилно да го разбират! Иля Фадеевич просто ужасно се обиди, задето човек, който е по-ниско образован от него, казва, че драматургът не разбирал художествената ценност на пиесата. Драматург е и да не разбира! Как ви се струва това? Защото самият Иля Фадеевич има три висши образования, затова ще приема дори хора само с по две като неграмотни. Той е човек на възраст, прочел е купчини книжки през дългия си живот, обемът на знанията му е колосален, но той не иска да разбира, че е уникум, смята, че всички трябва да бъдат като него, и има много високи изисквания към хората. Нали ви казвам, хората са странни и почти нищо не разбират, от това произлизат всички недоразумения.

— А за какво е излъгал драматургът? — поинтересува се Змеят.

— Къде е излъгал? Кой ви каза, че Малашченко е излъгал? — развълнува се Хамлет. — Иля Фадеевич е кристално честен човек. Той никога не лъже! Ето например не обича котки, но си го казва направо, от никого не го крие и не се преструва. Хем колко уважава баба ми, ама не се преструва, че не обича мама. Не я обичам, казва, и толкоз. Такава е неговата принципна позиция и аз го уважавам за това. Така че нека тоя ваш Антон, или как там го викаха, да не си измисля, не може Иля Фадеевич да е излъгал.