Смъртта като изкуство

— Имам още две средства — спокойно отвърна Змеят.

Той започна да описва кръгове около неподвижно лежащия Котарак. От неговото дълго гъвкаво зеленикаво тяло се образува един пръстен, после втори, после трети, четвърти и Котаракът най-сетне се озова в центъра на Змея, сякаш обграден от солидна защитна стена. Змеят доближи главата си до муцуната на Котарака и зашепна нещо. Това вече никак не хареса на Гарвана. Не стига, че се домъкна, ами и някакви тайни крие зад гърба му! Не, това вече е абсолютно нетърпимо!

— Какво шепнеш там? — злобно попита Гарванът. — Настоявам за гласност.

Но Змеят сякаш не го чу, а продължи да нашепва нещо, като се навеждаше все повече към ухото на Хамлет. И изведнъж Хамлет вдигна муцуна и диво зави.

— Какво му става? — уплаши се Камъкът. — Толкова ли е зле? Боли ли го нещо?

— Какво му каза, въже гадно?!?! — закрещя Гарванът. — Обиди ли го нещо?

Змеят вдигна глава и тихо продума:

— Чувства се много зле. Боли го душата. Оплаква татенцето си. Сдържал се е, не е искал да показва колко силно тъгува, защото се е стремял да изглежда във вашите очи достойно и да не ви натоварва със своите преживявания. Можем да го разберем. Но това е много вредно за здравето.

Когато някой тъгува, непременно трябва да плаче, да вие, да крещи, щом душата му го иска. Ще се наплаче и ще започне да оздравява. А докато вашият Котарак крие мъката в себе си, изобщо няма да оздравее, раните му няма да зарастват, възпаленията няма да отминат, костите няма да се срастват.

А Котаракът виеше ли, виеше. После виенето премина в хлипане, от слепените очи се затъркаляха сълзи, омотаното в черги от трева телце се мяташе в гърчове. Камъкът, Гарванът и Змеят търпеливо чакаха.

И настъпи момент, в който Котаракът се успокои. Гърчовете престанаха, риданията утихнаха, сълзите пресъхнаха. Сега той лежеше с муцуна върху лапите, а не в тревата, и Камъкът сметна това за добър знак.

— Ето, виждаш ли — тържествуващо се обърна той към Гарвана, — добре направихме, че извикахме Змея, той наистина знае какво прави.

— Ти каза, че имаш две средства — свадливо подхвърли Гарванът. — А засега виждам само едно.

— Дайте му да се оближе — просъска Змеят. — Свалете от него всичко, в което е увит, да си оближе козината.

— Защо? — недоверчиво попита Гарванът. — Увит е в целебни треви. Катеричката специално му подбра билки, за лечението е.

— После пак ще го увиете, но той непременно трябва да се оближе — настоя Змеят. — И аз не знам как действа това, но винаги действа. Виждал съм с очите си.

— Хайде тогава, сваляй ги ти — тръсна откровено неучтиво Гарванът.

Но Змеят се оказа готов за всичко, включително и че далеч не всяко същество на тази поляна ще му се радва.