Войните ги започват неудачниците [bg]

Купонът не се получи от самото начало. Първо, Люся реши да го прави в понеделник, а този ден поначало не предразполага към общуване. Второ, любимата и приятелка Зина не дойде, за което се оказа виновен Артьом, защото не намери време лично да докара Зинка и поредния и кавалер. Цяла вечер Артьом усещаше недоволните погледи на Люся, и затова не се учуди, когато в дванайсет без десет получи предложение да си ходи в къщи.

Приключенията започнаха, когато се добра до пресечката на „Ленинградски“ с ул. „Кравченко“. Заради някаква страшна катастрофа булевардът беше изцяло блокиран от Пътна полиция. Две бели патрулки бяха преградили платната, и от двете им страни се бяха натрупали автомобили.

Артьом спря, спусна дясното стъкло и попита скучаещия зад волана на деветката си съсед:

— Отдавна ли е затворено?

— Пет минути, — недоволно отговори човекът и се прозя. — Без малко да мина.

— Лош късмет, — съчувствено каза Артьом.

— Или обратното, — не се съгласи собственикът на деветката, палейки цигара. — Можех да попадна в тая касапница.

Артьом разгледа купчината желязо, показваща се зад предницата на патрулката, и се облегна назад:

— Трябваше да мина по „Комсомолски“.

— По „Авто-Радио“ съобщиха, че е блокиран целият булевард „Вернадски“.

— А там какво се е случило?

— Някаква престрелка.

— Дявол знае какво става в тоя град…

Една от патрулките освободи проходимото платно, и дебел катаджия енергично заразмахва сигналната си палка, насочвайки автомобилите надясно, към тесния път покрай булеварда. Колите послушно се придвижиха напред, и започнаха да заобикалят мястото на аварията.

По следата на обилно посипания с парчета стъкло и пластмаса булевард стоеше смачкан Хамър. Муцуната на машината беше практически набита в асфалта, предните гуми бяха спукани, а стъклото — разбито. Вратата на водача беше отворена и двама санитари измъкваха от купето окървавено тяло. Вдясно от джипа на банкета се беше обърнал черен фургон Газела. Явно се беше запалил, защото беше покрит с противопожарна пяна. Следите на асфалта показваха, че се е влачил по пътя поне двайсет метра. Виновен за катастрофата, съдейки по всичко, беше третият автомобил — джип Юкон, чиито останки бяха разпръснати по разделителната полоса на булеварда. Оцелели при катастрофата нямаше. Освен водача на Хамъра, когото в момента слагаха в черен найлонов чувал, между машините лежаха не по-малко от десет трупа. Отначало Артьом реши, че са загинали по време на катастрофата, но като се загледа, разбра, че е сгрешил: имало е престрелка. Автомобилите бяха не просто смачкани, а буквално направени на решето от куршуми.