Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Войните ги започват неудачниците [bg]
Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войните ги започват неудачниците [bg]

Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега…
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 136
Перейти на страницу:

— И Амулетът е в ръцете му, — недоволно отбеляза един от съветниците.

На него явно не му харесваше костюмът на главния военачалник на Великия Дом.

— Там има мои наемници, — учтиво го прекъсна Сантяго. — Те ще успеят да вземат Амулета от Червените Шапки.

— Чели, — презрително произнесе съветникът. — Защо не си задействал наши воини?

— Използването на наемници дава съществено предимство — изненадващо е, — обясни комисарят. — Да се проследи чел е много по-трудно, отколкото нав. Любомир щеше да усети нашите воини и щеше да ги блокира точно както направи с маговете на Ордена.

— Той едва ли е в състояние да блокира и нас, и чудите, — отбеляза съветникът.

— Но щеше да се сблъска с тях. Появата на наши воини, с активна поддръжка от страна на княза — рицарите щяха да сметнат това за начало на война.

— И какво от това? — изуми се съветникът. — Сега, когато и Чуд, и Люд са лишени от Източниците си, можем да не се съобразяваме с присъствието им в Тайния Град. Надявам се, комисарят е готов да предложи план на военна кампания?

Сантяго оправи златната игла на вратовръзката си и невъзмутимо се загледа в сумрака на кабинета. В йерархията на Великия Дом Нав той стоеше едно стъпало по-ниско от съветниците, беше изпълнител и нямаше право да взима политически решения. Само че да му дава заповеди можеше само князът на Тъмния Двор.

— Изключи това, — глухо заповяда повелителят на Нав.

Без да става от стола, комисарят послушно угаси екрана, и сега само две малки лампички осветяваха кабинета. Съветниците се строиха пред княза.

— Смятам, че моментът е много подходящ, — обади се този в средата. — Враговете ни са слаби и ние сме длъжни да атакуваме.

— Всички ли са съгласни с това мнение?

Двамата други съветници помълчаха, а след това този, който стоеше вдясно от княза, отрицателно поклати глава:

— Изкушението да се възползваме от ситуацията и да намалим броя на Великите Домове е твърде голямо. Но не очаква ли Вестителят точно това от нас? Отслабени, ще станем лесна плячка за него.

— Предпазливостта на никого не е навредила, — съгласи се първият съветник, — но ако искаме да успеем, сме длъжни да рискуваме.

Мнението на последния съветник не закъсня:

— Ако сме готови за война, трябва да воюваме. Даже да загубим, ще заменим Великите Домове с Вестителя. Двама врагове с един. Това може да се смята за положителен резултат.

— Ако загубим, Вестителят ще прати в историята и трите Велики Дома, — тихо отбеляза Сантяго.

— Какво?! — възмутено изсумтя съветникът.

— Нека се изкаже, — прекъсна го князът. — Трябва да знаем мнението на комисаря.

— Благодаря.

Сантяго стана от ръба на стола и с ръце в джобовете бавно се приближи до угасналия екран.

— Военното положение в града е следното — в момента людите представляват заплаха само с броя си. Жриците са отрязани от Кладенеца на Дъждовете твърде дълго време и не са в състояние да окажат на бароните реална подкрепа. Лесно ще завладеем сектора им.

— Людите ще ги оставим за закуска, — обобщи най-агресивният съветник. — Ще започнем с Ордена.

Сантяго замислено оправи вратовръзката си:

— С чудите е по-сложно. Те загубиха Амулета днес, и още няколко дни, приблизително до пълнолуние, маговете на Ордена ще са в състояние да водят бойни действия. Съответно, ние трябва или да почакаме, или да започнем тежка война.

— При пълнолуние силата на Вестителя ще достигне максимум, — замислено произнесе князът, — и той ще удари по нас.

— А ние току-що видяхме способностите му.

Съветниците мълчаха.

— Вестителят ще води война до края, победа или смърт. Той е дошъл да управлява света, и няма да се съгласи на по-малко. Като разбере, че губи, може да направи всичко. Това прави войната непредсказуема. Нашият удар трябва да е бърз, точен и мощен, а за това трябва да се обединим с всички магове в Тайния Град.

— Но и това не би било достатъчно, ако не отчетем едно обстоятелство, — добави Сантяго.

— Какво?

— Вестителят не е получил класическо образувание, и това прави силата му не толкова опасна. С други думи — да имаш цигулка не означава, че можеш да свириш на нея. Вестителят има колосални възможности, невероятна сила, потресаващи способности, но дали ще съумее да използва всичко това? Той е прекарал твърде много време сам.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)