Каменно сърце [bg]

Когато ми се усмихна, кръвта ми се смрази.

Зачудих се дали Фин или момчето бяха наясно колко близко се намираха до смъртта. Молех се момичето да не изпуска ножа: ако го направеше, след секунди щеше да е мъртво. Но когато я погледнах, осъзнах, че това никога няма да се случи. Оръжието прилепваше в ръката ѝ, която вече не трепереше. Тя дори изглеждаше така, сякаш знае как да го използва, в един друг живот. В един друг свят.

— Не избра подходящия момент да се появиш, Ейли. — Убиецът въздъхна. — Питах го просто дали те е виждал наоколо. Можеше да спестиш доста болка на горкия човек.

Издадох лаещ смях.

— Голям си боец, Куах. Защо си му вързал ръцете? Да не те е страх, че ще ти одраска хубавото личице?

— Много шаваше. — Куах ми се ухили.

— Той беше просто един проклет фермер. — В гласа на Ейли прозвуча яростна нотка.

— Той беше просто един упорит проклет фермер. Знаех си, че сигурно те е видял.

— Добре де, какво ще правим сега? — Погледнах към мъжа, който седеше на коня, насочил меча си към нас. — Къде са останалите от бандата ти? Къде ти е капитанът? Хей! — Усмивката ми стана още по-широка. — Да не са ви оставили да копаете отходни ями?

Ездачът изръмжа, а усмивката на Куах се стегна.

— Просто убиват брат ти. След малко ще се появят.

Ейли рязко врътна глава и искрено се разсмя.

— Това може да се случи само в съня ти, некадърнико.

Куах продължаваше да се усмихва, но усмивката му бе позагубила от блясъка си и в нея се усещаха зачатъци на гняв.

— Внимавай какви ги плямпаш, кучко.

— Ти също — намесих се аз, — куче. И защо не си с тях? А, да, вярно. Конал няма да ти позволи първо да му завържеш ръцете.

Ейли ме стрелна предупредително с поглед, но устните ѝ потрепнаха. Лицето на Куах се напрегна и усмивката му се изгуби.

— Добре — каза Ейли. — Очевидно Ласло няма да се върне скоро. Дали да не спрем да се убеждаваме един друг? Нали знаеш, че няма да се откажа. И няма да му кажа, че не си успял да ни хванеш.

Куах се подсмихна.

— Няма да се наложи.

Ейли кимна с глава към Фин.

— Тази тук е много добра в хвърлянето на ножа.

Фин бе успяла да се усмихне, а острието ѝ апетитно отразяваше лунната светлина.

Куах се засмя.

— Това дете? То сигурно още си няма име!

Подпрях замислено пръста си на брадата.

— Когато бяхме на десет те накарах да се криеш по дупките. Тогава още нямах име.

Куах сви устни и кимна към Джед.

— Виж, това момче — то си има име. И до полунощ ще умре.

Тъкмо се наканих да му отговоря, когато момчето само се обади:

— И кой чекиджия го казва това?