Каменно сърце [bg]

13

Ейли подкара коня си през сечището, претърсвайки сенките, макар да знаеше, че си губи времето. Любовта я кара да страда, помислих си аз. Очите ѝ блестяха като на елен в нощта и тя бе толкова напрегната, че сигурно щеше да подскочи при първото изпукване на съчка.

— По дяволите. Няма го тук.

Аз повдигнах вежди.

— Без майтап, Шерлок.

— Светът не е свършил — обади се весело Торк, макар че според Ейли сигурно беше така. — Ще почакаме.

— Няма. — Ленора яздеше зад гърба на Торк. — Продължаваме напред. Искам да съм по-близо до морето.

Ейли я погледна.

— Ще изчакаме Ку Хорах и Шона.

„О, това ще ми хареса“ — ококорих се аз.

— Не, не, не, Ейли. — Ленора погали Фарамах по гушката и гарванът доволно изграчи. — Няма. Ку Хорах върши всичко бавно, както винаги, а мен ме чакат по-важни дела от това да се мотая наоколо. Ти си само лейтенант, Ейли. Давам ти заповед. — Тя се усмихна сладко. — И ти нямаш право да ми се противопоставяш.

Вятърът беше спрял. Нищо не помръдваше. Заинтригуван, аз местех поглед от едната към другата; Торк като че ли беше очарован от листния килим, покриващ земята.

Ейли постепенно се съвзе, бузите ѝ пламнаха и тя си пое дъх, за да възрази, но аз реших, че е по-добре да се намеся и да подчертая близостта си с Конал.

— Той няма да се върне тук. Продължил е към мястото на следващата среща.

— О, страхотно — промърмори Торк.

— Добре — рече Ленора. — Да тръгваме. Ку Хорах може да се грижи за себе си, Ейли.

— В такъв случай ще се разделим. Патрулът все още обикаля наоколо. Торк, вземи Ленора. Тя може да ги обърка.

— С удоволствие — отвърна Ленора. — Трябва само да ме помолиш.

Обожавам женската политика. Изборът на Торк, разбира се, не влизаше в нея. Той ми се ухили.

Ейли изръмжа, но единственото, което рече, бе: „Внимавайте“. Ленора се притисна закачливо към тялото на Торк и тримата с коня му се стопиха между дърветата като призраци.

— Сет, води. — Ейли се обърна към Фин, стиснала един зловещо изглеждащ нож за канията му. — Можеш ли да хвърляш ножове?

Фин сви рамене.

— Бих могла да го хвърля. Но няма да улуча нищо.

— Ох, къде е бляла майка ти? Вземи го. Ако някой ни последва, дръж се така, сякаш знаеш какво да правиш с него. Разбра ли?

— Ъхъ… — Фин измъкна леко острието от канията му и погледна към отражението си в него.

— Щеше да е по-добре, ако можехме просто да ви върнем през водния портал — изръмжа Ейли.

— Няма да стане, докато Ласло се намира между нас и него — обадих се аз.

Момчето потрепери; усетих го. Извърнах се леко назад, без да го поглеждам.

— Страх ли те е, Кулан?