Кърваво наказание [bg]

В залата се събрахме двайсетина колеги, главно от нюйоркската полиция, но забелязах и неколцина от ФБР, заедно с цивилни агенти. Двамата с Бет се настанихме най-отзад. Пръв заговори Пол Ханбъри, млад съдебен лекар, чернокож, професор от Колумбийския университет.

— Мисля, че имайки предвид вниманието, което тази личност отдава на детайлите, можем да изключим вероятността да се окаже параноичен шизофреник. Ако чуваше гласове, вероятно досега щеше да е обсебен от тях. Но може би ни заблуждава. Тъй като си сменя дрехите и използва различни оръжия, не мисля, че имам правото напълно да изключа възможността да се окаже страдащ от раздвоение на личността. Засега мога само да гадая за мотивите му, но той съответства на модела на саможивите личности — вероятно е пострадал в ранното си детство от някаква травма и сега търси отмъщение чрез осъществяването на убийствените си фантазии.

След него заговори Том Лемб, слаб, с изпито лице, профайлър от щабквартирата на нюйоркското ФБР на Федеръл Плаза 26.

— Почти сигурно е, че нашият стрелец е мъж, вероятно над тридесетгодишен. Не съм съвсем сигурен дали мога да се съглася с предположението, че е саможив. Няма съмнение, че не се притеснява да се приближава до жертвите си и да общува с тях. Фактът, че използва оръжия от два различни калибъра, подсказва, че или е бивш военен, или е пристрастен към пушкалата. Лично аз съм склонен да подкрепя втория вариант, така че ще трябва да проверим обичайните подозрителни любители на оръжията.

— Мислите ли, че може да си имаме работа с повече от един убиец? — попита го Бет Питърс. — Възможно ли е да действа екип от убийци, както при случая с Малво във Вашингтон?

Федералният агент се подпря замислено на брадичката си.

— Това е интересна идея. Не е зле да я обсъдим. Този тип не се вписва съвсем точно в профила на известните ни досега модели на серийни убийци. Но както каза Пол, засега можем само да гадаем.

Тогава се изправих аз и всички глави се извърнаха към мен.

— Щом случаят е такъв, защо не отделим малко време, за да обмислим възможността стрелецът да е лично свързан с жертвите си? Този тип не изглежда глупав. Не е само гневен, нито с някакви емоционални отклонения или неспособен да се контролира, за разлика от повечето серийни убийци.

Пол Ханбъри заговори отново:

— Серийните убийци често планират престъпленията си с години, детектив. Това ги утешава, когато ги пренебрегват или се чувстват наранени. Валидно е старото правило: „Един ден ще се върна и тогава ще се сдобия с уважението, което заслужавам“. Натрупването на огорчения може да доведе до изненадващи резултати.

— Да, разбира се — съгласих се аз и погледнах към Макгинис. — Все пак не съм напълно убеден, че той с обикновения тип сериен убиец. Не трябваше ли вече да се е свързал с медиите?