И след това… [bg]

Натан презираше всичко онова, което Тайлър представляваше. Впрочем чувствата им бяха взаимни.

Въпреки това, когато Бони споменаваше името му, той внимаваше да не говори лошо за него, в случай че Малори действително вземеше решение да свърже живота си с този човек. Бони, която твърде зле преживя развода на родителите си, напоследък ставаше агресивна, когато някой мъж се приближеше до майка й. Тази склонност естествено се подклаждаше и от раздялата в семейството.

— Добре ли прекара вечерта? — попита я той.

— Знаеш, че не обичам Винс.

Абсолютно си права, моето момиче!

— Слушай, Бони, ако един ден мама пожелае да се омъжи отново, не бива да бъдеш тъжна.

— Защо?

— Мама има нужда от сигурност и може би някой като Винс би могъл да се погрижи за вас.

— Аз вече си имам мама и теб, за да се грижите за мен.

— Разбира се, но в живота човек никога не знае какво може да се случи.

В съзнанието му отново отекнаха думите на Гудрич. Ами ако всичко, което говореше този човек, бе вярно? Ами ако смъртта действително вече чука на портите му?

— И какво толкова може да се случи?

— Не знам.

— Винс не е мой баща.

— Разбира се, че не е, съкровище.

С цената на свръхчовешко усилие той в края на краищата успя да произнесе:

— Винс може би не е чак толкова лошо момче. Мама би могла наистина да бъде щастлива с него.

— Преди ти намираше, че е голям глупак!

— Не бъди груба, Бони! Тази дума не бива никога да я произнасяш.

— Ама ти му викаше тъй, когато говореше с мама за него!

— Вярно е, че не го обичам кой знае колко — видя се принуден да признае Натан. — Но може би се получава така, защото сме от различна среда. Нали знаеш, хората като Винс са родени със сребърна лъжичка в устата.

Бони остана твърде учудена от странната фраза:

— Сребърна лъжичка?…

— Така се казва, миличка. Това означава, че тяхното семейство винаги е било богато. Винс не е бил принуден да работи, за да плати образованието си.

Докато аз трябваше да мия коли и да се трепя в скапаните складове на Бруклин.

— Мама и Винс излизаха ли заедно, когато бяха млади?

— Говори по-тихо, съкровище, мама едва ли ще бъде много доволна, ако те чуе да говориш за тези работи.

Сякаш за да го успокои, тя промърмори:

— Не се притеснявай, аз съм в моята стая. Топля се до радиатора.

Представяше си я, сякаш бе до него, със своята памучна пижама и малките си крачета, обучи в чорапки „Хари Потър“. Обожаваше да споделя тайни с нея.

— Бяха излизали заедно само няколко пъти — призна Натан, — но не беше нещо сериозно.