Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
Вася подаде още малко главица измежду бурените, но не напусна
изцяло скривалището си.
- Нищо не мога да направя, братко - заумилква се тя. - Ана Ивановна и
Дуня си крещят една на друга, а Ирина nak плаче. - Ирина беше
новата им природена сестричка, появила се на този свят малко преди
сина на Коля. И без това не мога да шия, когато Ана Ивановна е
наоколо. Забравям как се прави.
Коля изсумтя.
Вася се размърда в скривалището си.
- Мога ли да ти помагам да ловиш риба? - с надежда попита тя.
-Не.
- Мога ли да гледам. как ти ловиш риба?
Коля отвори уста да откаже, но размисли. Ако сестра му седеше на
брега на реката, нямаше да се забърква в неприятности някъде
другаде.
- Добре - отвърна й. - Ако седиш ей там. Тихо. Без да хвърляш сянка
върху водата.
Вася покорно изпълзя до посоченото й място. Коля повече не й
обърна внимание и се съсредоточи върху водата и усещането за
влакното между пръстите си.
Един час по-късно Вася все още седеше, както беше инструктирана, а Коля имаше шест хубави риби в кошницата си. Мина му през ум, че
така жена му ще е по-склонна да оправдае отсъствието му, след което
хвърли поглед към сестра си и се зачуди как малката успя да стои
мирно толкова дълго. Тя гледаше водата с такова съсредоточено
изражение, че той чак се разтревожи. Какво ли вижда там, че да я кара
да се втренчва така? Водата ромолеше в коритото си както винаги, върху двата бряга, по течението, се полюшваха лехи с кресон.
Коля усети рязко подръпване на влакното и забрави за Вася, докато
теглеше. Но преди рибата да се озове на брега, дървената кука се
счупи. Коля изруга. Припряно намота влакното и смени куката. Докато
се готвеше да я заметне отново, се огледа. Кошницата я нямаше.
Изруга втори път, по-силно, и погледна Вася. Но тя седеше на един
камък на десет крачки разстояние.
- Какво стана? - попита го тя.
- Рибата ми я няма! Сигурно някой дурак от селото е дошъл и...
Но Вася не го слушаше. Тя беше изтичала до самия ръб на реката.
- Тя не е твоя! - извика. - Върни я обратно!
На Коля му се стори, че сякаш в отговор долавя странна извивка в
ромоленето на водата.
- Веднага! - тропна с крак Вася. - Хвани си твоя риба!
От дълбините се разнесе дълбок стържеш звук като от камъни, които
се триеха един в друг, и след това кошницата излетя сякаш отникъде, удари Вася в гърдите и я събори назад. Тя инстинктивно я сграбчи и се
обърна ухилена към брат си.
- Ето ги! - каза тя. - Онова лакомо старо нещо просто искаше...
Но когато видя лицето на Коля, Вася не довърши. Безмълвно му
подаде кошницата.
На Коля му се прииска да се отправи към селото и да зареже и
кошницата, и странната си сестра. Но беше мъж и син на боярин, затова със скована и наперена крачка отиде да вземе улова си. Може би
му се искаше да каже нещо, защото един-два пъти отвори уста - Вася
си каза, че той самият прилича на риба, - но после се завъртя кръгом и
се отдалечи, без да каже и дума.
Есента най-сетне дойде, за да докосне с хладните си пръсти
изсушената от лятото трева. Златистата доскоро светлина посивя, облаците станаха влажни и пухкави. Ако Вася все още плачеше за брат
си и сестра си, то го правеше скришом, а не когато семейството й
можеше да я види. Освен това спря да пита всеки ден баща си дали е
достатъчно голяма, за да отиде в Москва. Но ядеше овесената си каша
с вълчо настървение и често питаше Дуня дали не е пораснала още.
Избягваше шиенето, както и мащехата си. Ана тропаше с крак и
даваше пискливи заповеди, но Вася не им се подчиняваше.
Онова лято се скиташе из гората и денем, и нощем. Сега го нямаше
Саша, за да я хване, когато избяга, а тя бягаше често, въпреки че Дуня
й се караше. Но дните станаха по-къси, времето се влоши и в кратките
ветровити следобеди Вася понякога оставаше да седи вътре на стола.
Там ядеше хляб и разговаряше с домовоя.
Домовоят беше дребен, дундест и кафяв. Имаше дълга брада и
блестящи очи. През нощта изпълзяваше от фурната, за да избърше
чиниите и да изчисти саждите. Преди той кърпеше и дрехи, когато
хората ги оставеха незакърпени, но Ана крещеше, ако видеше
оставена риза, и малцина от прислужниците биха рискували да си
навлекат гнева й. Преди пристигането на мащехата на Вася те му
оставяха дарове - купа с мляко или парче хляб. Но Ана крещеше и за
това. Дуня и слугините бяха започнали да крият даровете си в някои