Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Едва след час кръжене забеляза някакви признаци на живот в далечината и побърза да се приземи. Толкова небивалици се разказваха за Нубийската пустиня, че само летяща лъвица липсваше в тях. Докосването до оскъдната растителност прибави нови, познати усещания. В душата й се надигна вълна на задоволство. Ловният й инстинкт се събуждаше. Лъвицата бързо овладя трепета и се концентрира. Нямаше никакъв вятър и тя бавно се прокрадна по най-късия път до скромното семейство.
Бяха един мъжкар, две женски и две лъвчета. Двуженството бе сравнително рядко явление сред изчезващия вид на нубийските лъвове. Повечето от тях бяха полигамни и си имаха по три-четири лъвици. Нещо я смущаваше в това двуженство и Ана-Мария си помисли, че генетичният материал на мъжкаря би трябвало да не е много качествен. Но така или иначе се нуждаеше от тренировки и тя се захвана да опознава нравите и реакциите на нубийските си братовчеди.
Не рискува да се приближи повече. Всички земни лъвове имаха проблеми с обонянието, но не и със слуха. Просто се материализира лежешком на една педя от ноздрите на старшата съпруга. Реши, че тъкмо тази спяща лъвица е първата дама, защото се бе настанила най-близо до обекта на желанията им. Близостта породи у Ана-Мария чувството, че се е загледала в огледалото на фризьорски салон. Стори и се много странно, че това същество, което на пръв поглед почти по нищо не се отличаваше от нея, е лишено от разум. И на нейната планета понякога се раждаха слабоумни лъвици, ощетени от природата или по-скоро от малоумния си баща, на който дълго време не му е вървяло на карти, но Ана-Мария за първи път виждаше себеподобно без капчица разум.
Първи инстинктивно реагира мъжкарят. Той размърда ноздри, за да усети по-добре нюансите в божествената миризма. Сигурно сънуваше, че е в лъвския рай. Миг след това старшата съпруга отвори очи и зяпна в упор рижата си съперница. Необичайната окраска изглежда не й направи впечатление. Но вместо да отпрати натрапницата с гневни думи, тя подуши(!) Ана-Мария и с рязко движение на дясната си лапа я избута на половин метър. По-скоро неканената гостенка нервно се отмести още преди да я докоснат.
Земните лъвици имаха проблеми и с обноските! На нейната планета да подушиш някого бе върхът на безочието.
Щом огледа внимателно Ана-Мария и установи, че е по-дребна, първата дама загуби интерес и отново се отпусна в сладките прегръдки на следобедната дрямка. Алдебаранската лъвица съсредоточи вниманието си върху мъжкаря. Той беше по-голямо предизвикателство за ума й дори от малоумната му половинка. Себеподобно от мъжки пол! Лъвица, с която можеш да се любиш! Тя се насили да отхвърли перверзните мисли и да се вглъби в научната страна на въпроса.
Така изминаха още четири часа, без никой да помръдне. Хищниците в пустинята си пазеха силите само за лов, а в редките случаи, когато бяха сити, се отдаваха на любовни игри. Ана-Мария отдавна не беше подлагала търпението си на такова изпитание. То бързо изостри ловния й инстинкт до някогашното съвършенство.
Постепенно сенките на дюните се удължиха и скоро слънцето залезе зад дюните на запад. Когато започна видимо да се захлажда, семейството се размърда. Ана-Мария предпазливо се отдалечи на петдесетина метра. Първо лъвчетата се опитаха да се заиграят с майките си, но те малко грубичко отхвърляха ласките им, като мятаха по някой злобничък, но ленив поглед към рижата натрапница. Явно бяха доволни, че се е отдалечила без специална покана, но нейното макар и дискретно присъствие все пак ги притесняваше.
Причината бе в нескрития интерес на мъжкаря към нея. Той се разкърши, зина паст, звучно се прозя като истински господар и гордо огледа ловния си район. Всъщност наоколо нямаше нищо за гледане освен апетитната Ана-Мария. После напетият самец взе уж да се разхожда около гостенката, но постепенно стесняваше кръга. От сто километра си личеше, че той я желае, и Ана-Мария гневно се упрекна, че това май я възбужда.
Тя можеше да реагира още преди първия му скок, но това не влизаше в плановете й. Рижата лъвица не само че не избяга, но позволи на мъжкаря да я настигне и дори да я катурне по гръб. За миг я връхлетя неочаквана слабост. Какво ли щеше да стане, ако забрави приличието и се отпусне?
С три резки движения от алдебаранския еквивалент на тайкуондо тя постави на мястото му това природно недоразумение от мъжки пол. Лъвът отхвръкна като перце на няколко метра и бързо се изправи. Беше изумен не толкова от силата й, колкото от нежеланието й да го приеме за любовник. За какво се въртеше тогава наоколо?
Горкичкият! Ако знаеше само какво се канят да му сторят Ана-Мария и Хък след няколко дни по обед, когато всички царе на пустинята щяха блажено да спят, мъжкото му достойнство съвсем щеше да клюмне.