Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Глупав обичай — изсумтя Барак. — В Черек родствениците се избиват помежду си по-охотно, отколкото когато отнемат живота на непознати.
— Уви — въздъхна Мандорален. — Тук не е Черек.
— Ви ли се обидил, ако аз се заема с нанесената ти току-що обида? — учтиво попита Барак.
— В никакъв случай.
Барак се приближи към мургавия рицар и каза високо:
— Аз съм Барак, граф Трелхайм, роднина на краля на Черек Анхег. Виждам, че някои благородници в Арендия имат доста лоши обноски, които не свидетелстват за бистър ум.
— Благородниците на Арендия не се впечатляват от самозваните титли на големите колкото свински кочини кралства на Севера — студено отговори Халдорин.
— Смятам, че думите ви са обидни, приятелю — изрече застрашително Барак.
— На мен пък въобще не ми допада маймунското ви лице и рошавата ви брада — отвърна Халдорин.
Барак дори не си направи труда да извади меча си, а само замахна с огромната си ръка и юмрукът му със страшна сила се стовари върху шлема на мургавия рицар. Очите на Халдорин се изцъклиха, той се олюля в седлото и със силен трясък рухна на земята.
— Би ли желал някой от останалите господа рицари да поднесе своя коментар за брадата ми? — поинтересува се Барак.
— Спокойно, милорд — посъветва го Мандорален и хвърли изпълнен с одобрение поглед към безжизненото тяло на неблагоразумния си родственик, което конвулсивно потрепваше във високата трева.
— Нима така покорно ще приемем нападението срещу нашия храбър другар? — изрече някакъв рицар от групата на барон Дериджън с груб глас, в който прозираше чуждестранен акцент. — Да ги избием до един! — И протегна ръка към меча си.
— В мига, в който мечът ви напусне ножницата, вие сте вече мъртвец, господине — хладно обяви мнението си Мандорален.
Ръката на рицаря замръзна върху дръжката на меча.
— Засрамете се, господа — продължи Мандорален с обвиняващ тон. — Сигурно знаете, че според обичая на тази страна предизвикателството, което отправих към вас, гарантира моята сигурност и неприкосновеността на моите другари, докато вие не излезете да се биете с мен. Изберете хора, които ще участват в двубоя срещу мене, или се оттеглете. Тези разговори ме изморяват и съвсем скоро ще стана раздразнителен.
Двете групи рицари се отдалечиха на известно разстояние, за да обсъдят думите на Мандорален; няколко оръженосци слязоха от конете си, за да приберат Халдорин.
— Онзи, който щеше да извади меча си, беше мург — тихо каза Гарион.
— Забелязах — измърмори Хетар и тъмните му очи заблестяха.
— Връщат се — предупреди ги Дурник.
— Аз ще участвам в двубоя с вас, господин Мандорален — обяви барон Дериджън. — Не се съмнявам, че репутацията ви на воин е заслужена; но аз съм спечелвал наградите на не по-малко турнири от ваша светлост. Чест е за мен да изпитам силата на копието си срещу вас.
— Аз също ще опитам уменията си срещу вас, господин рицарю — извика барон Олторайн. — Моята ръка буди страх в редица области на Арендия.
— Прекрасно — отговори Мандорален. — Хайде да слезем на равното и да започваме. Денят изтича, а аз и моите приятели имаме спешна работа на юг.
Слязоха от хълма и нагазиха във високата жълта трева.
Дериджън препусна в галоп, отдалечи се на стотина крачки, обърна коня си, изправи се на седлото и зачака, опрял копието си о стремето и готов за бой.
— Храбростта ви подобава на истински благородник, милорд — извика Мандорален и грабна един от прътите, които беше отсякъл Дурник. — Ще се опитам да не ви нараня прекалено тежко. Готов ли сте да посрещнете моята атака?
— Готов съм — отговори баронът и свали забралото на шлема си.
— Може би при тези обстоятелства не е съвсем уместно — измърмори Силк, — но ми се ще нашият самонадеян приятел да претърпи унизителна загуба.
Господин Улф му хвърли унищожителен поглед и каза:
— Не се и надявай!
— Наистина ли е толкова добър? — с копнеж в гласа попита Силк.
— Само гледай — отвърна Улф.
Двамата рицари се срещнаха в центъра на бойното поле, разменяйки си оглушителни удари; копията им се счупиха при зашеметяващото стълкновение и в тревата се разхвърчаха трески. Разминаха се с гръмотевичен трясък, обърнаха конете си и всеки в галоп се приближи към мястото, откъдето първоначално беше тръгнал. Гарион забеляза, че Дериджън се олюлява на седлото.