Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Мандорален се поклони дълбоко пред всеки един от тях.
— Поздравявам ви всички, приятели — заяви той със своя мощен глас. — Нашето приключение започна с непредвидено събитие. Но моля ви, кажете ми коя е тази дама? Красотата й направо заслепи взора ми!
— Хубава реч, господин рицарю — отвърна леля Поул с дълбок звучен смях и ръката й почти несъзнателно се плъзна към влажните й коси. — Този човек ми харесва, татко.
— Легендарната лейди Поулгара? — изрече Мандорален. — Зърнах я и това е най-голямата чест в живота ми. — Впечатлението от изтънчения поклон на рицаря беше частично помрачено от скърцането на доспехите му.
— Нашият ранен приятел се нарича Лелдорин, син на барон Уилдантор — продължи Улф. — Може би си чувал за него.
Лицето на Мандорален потъмня.
— О, да. Слухът, който понякога бяга пред нас като лаещо куче, разказва, че Лелдорин Уилдантор изчаква удобен случай, за да вдигне бунт срещу кралската корона.
— Това не е важно сега — подчерта Улф. — Работата, която ни е събрала, е много по-сериозна от всичко това. Трябва да изгониш тази мисъл от съзнанието си.
— Да бъде както казваш, благородни Белгарат — незабавно заяви Мандорален, макар че погледът му се задържа не особено благосклонно върху изпадналия в безсъзнание Лелдорин.
— Дядо! — извика Гарион и посочи един ездач, появил се сякаш от никъде в другия край на скалистия хълм. Непознатият беше облечен в черно, конят му също беше черен. Той свали качулката си и пред очите им се разкри бляскава стоманена маска, направена във формата на лице, едновременно и красиво, и странно отблъскващо. Дълбоко в съзнанието на Гарион зазвуча глас, който му каза, че в този ездач е скрито нещо много важно — нещо, за което той трябва да си спомни — ала каквото и да беше, това нещо винаги убягваше от мисълта на младежа.
— Откажи се от това търсене, Белгарат — глухо прозвуча гласът на непознатия иззад маската.
— Познаваш ме прекалено добре, за да се надяваш, че ще сторя това, Чамдар — спокойно отговори господин Улф, който очевидно беше познал ездача. — Нима тази детинска клопка с алгротите беше твое хрумване?
— Би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да не мислиш така — подигравателно изсъска онзи зад маската. — Когато се изправя срещу теб, ще можеш да очакваш по-сериозни неща. Засега имам подръка достатъчно чираци, които ще те забавят. Това е всичко, от което наистина се нуждаем. А щом Зедар занесе Ктраг Яска на моя господар, ако желаеш, опитай силата си срещу могъществото и волята на Торак.
— Значи изпълняваш поръчките на Зедар, така ли? — попита Улф.
— Не изпълнявам ничии поръчки — отговори презрително мрачната фигура. Ездачът изглеждаше човек от плът и кръв, така истински, като всеки един от тях, ала Гарион виждаше как леките дъждовни капчици падат на скалите точно под него и под коня му. Каквато и да беше тази фигура, дъждът преминаваше през нея.
— Тогава защо си тук, Чамдар? — попита Улф.
— Да речем от любопитство, Белгарат. Исках да видя със собствените си очи как си успял да представиш казаното в Пророчеството с езика на всекидневието. — Черната фигура огледа останалите от групата. — Умно — отбеляза ездачът с известно злостно възхищение. — Откъде намери всички тези типове?
— Не беше необходимо да ги търся, Чамдар — отвърна Улф. — Те бяха тук през цялото време. Щом като всяка част от Пророчеството се окаже вярна, значи то изцяло е вярно, нали? Във всичко това няма никакъв фокус. Всеки един от дошлите при мен е потомък на много повече поколения, отколкото можеш да си представиш.
Мрачната фигура изсъска, после рязко си пое дъх. — Пророчеството все още не се е сбъднало, старче.
— Ще се сбъдне, Чамдар — уверено изрече Улф. — Открай време се грижа да стане точно това.
— А кой е онзи сред всички тук, който ще живее два пъти? — попита изведнъж ездачът.
Улф се усмихна хладно и не отговори.
— Здравей, кралице моя — подигравателно се обърна мрачната фигура към леля Поул.
— Любезността на кролимите никога не ме е вълнувала — отвърна тя с леден глас. — Аз не съм твоя кралица, Чамдар.
— Ще бъдеш, Поулгара. Моят господар каза, че ще станеш негова съпруга, когато дойде в кралството си. Ще станеш кралица на целия свят.
— Това те поставя в не особено изгодно положение Чамдар. Защото ако стана твоя кралица, няма да ти е разрешено да ме ядосваш, нали?