Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Ти, страхотен, непохватен, скъпи глупчо! Никога не го прави пак, никога! Сърцето ми едва не спря да бие.
Гарион отклони погледа си встрани и някаква странна буца заседна в гърлото му, когато забеляза, че върху лицето на господин Улф трепна кратка лукава усмивка.
Държането на рицарите, които се бяха подредили от двете страни на бойното поле, изненадващо се промени. Някои се оглеждаха наоколо с удивеното изражение на хора, току-що събудили се от ужасен кошмар. Други пък изглеждаха потънали в мрачни мисли. Господин Олторайн се опита да се изправи.
— Не, милорд — обърна се към него Мандорален и внимателно го положи на мястото му. — Ще се нараните.
— Но какво сторихме ние? — изстена баронът. Лицето му беше изтерзано.
Господин Улф слезе от коня, коленичи до ранения и обясни:
— Вината не беше ваша. Мургът е предизвикал войната помежду ви. Помрачил е умовете ви и ви е настроил един срещу друг.
— Магьосничество? — задъхано изрече Олторайн и лицето му пребледня.
Улф кимна.
— Той всъщност не е мург, а жрец кролим.
— Сега магията развалена ли е?
Улф отново кимна и хвърли поглед към изпадналия в безсъзнание кролим.
— Оковете мурга във вериги — заповяда баронът на рицарите, после отново погледна господин Улф и мрачно заяви: — Ние имаме изпитан начин да се справяме с магьосници. Ще използваме този случай, за да отпразнуваме края на тази чудовищна война. Това ще бъде последната магия, която е направил този кролим.
— Добре — отговори Улф с мрачна усмивка.
— Господин Мандорален — заговори барон Олторайн и потрепера от усилието да раздвижи счупения си крак, — по какъв начин можем да се отблагодарим на вас и вашите спътници за това, че ни помогнахте отново да дойдем на себе си?
— Отново се възцари мир и тази награда е достатъчна за мен — отвърна Мандорален с известна доза помпозност — защото, както е известно на целия свят, аз съм най-миролюбивият човек в кралството. — Той хвърли поглед към Лелдорин, който лежеше наблизо върху носилката, поставена на земята, и, изглежда, му хрумна някаква мисъл. — Ала все пак бих желал да отправя към вас една молба. В групата си имаме един храбър астуриански младеж от благородно семейство, който беше тежко ранен. Бихме го оставили да се грижите за него, ако имаме вашето съгласие.
— Присъствието му ще бъде чест за мен, господин Мандорален — незабавно даде съгласието си Олторайн. — Жените от моето домакинство ще полагат за него най-нежни грижи. — После каза нещо на един от оръженосците си и той препусна към по-високия от двата замъка, издигащи се недалеч.
— Не искам да ме изоставяте — запротестира Лелдорин отпаднало. — След ден-два ще мога да яздя.
— Не смятам, че е така — възрази хладно Мандорален. — Резултатите от нараняването ти все още не са проявили напълно.
— Няма да остана при мимбрати — настоя Лелдорин. — Предпочитам да рискувам и да продължа.
— Млади момко — рязко, дори грубо отговори Мандорален, — позната ми е твоята неприязън към хората от Мимбре. Ала раната ти скоро ще се възпали, после ще гнояса, ще те хване треска, по време на която ще бълнуваш, а след това ще изпаднеш в унес. Твоето присъствие ще бъде товар за нас. Не разполагаме с време да се грижим за теб, а тежкото ти състояние ще забави нашето търсене.
Гарион се задъха от бруталната прямота в думите на рицаря и хвърли яростен поглед към Мандорален. В сърцето му избухна чувство, много близко до омраза.
Междувременно лицето на Лелдорин побеля.
— Благодаря ти, че изтъкна всичко това пред мен достатъчно ясно, Мандорален — изрече той студено. — Трябваше да обмисля самичък този въпрос. Ако ми помогнеш да се кача на коня си, веднага ще си тръгна.
— Стой на мястото си — безапелационно му нареди леля Поул.
Оръженосецът на барон Олторайн се върна с група слуги и едно русокосо момиче с рокля от плътен розов брокат и пелерина от едро кадифе.
— Малката ми сестра лейди Ариана — представи я Олторайн. — Тя е момиче с жив ум и макар че е млада, умее добре да се грижи за болни хора.
— Няма да й създавам грижи дълго време, милорд — заяви Лелдорин. — След седмица ще се завърна в Астурия.
Момичето постави ръка върху челото му с жест на истински лекар и каза:
— Не, добри ми момко. Смятам, че престоят ти при нас ще трае по-дълго.
— Ще си тръгна след седмица — упорито повтори Лелдорин.
Тя сви рамене.
— Е, щом желаеш, нека бъде така. Надявам се, че брат ми ще отдели няколко слуги, които ще те съпроводят, за да организират достойното ти погребение. Ако преценката ми не е погрешна, вярвам, че ще имаш нужда от подобна услуга още преди да сте изминали десет левги.