Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Лелдорин примигна.
Леля Поул се уедини с девойката, разговаря надълго с нея, даде й малко пакетче с билки и й обясни как да ги използва. Лелдорин помаха на Гарион, който незабавно отиде при него и коленичи край носилката.
— Значи край — измърмори младият мъж. — Ах, как искам да продължа с вас.
— Ще се оправиш съвсем скоро — увери го Гарион, макар да съзнаваше, че няма да стане така. — И може би ще успееш да ни настигнеш.
Лелдорин поклати глава и възрази:
— Не. Боя се, че няма да успея. — И се разкашля така, като че ли гърдите му се късаха. — Нямаме много време, приятелю — прошепна той, останал без сили, — затова слушай внимателно.
Гарион, който едва сдържаше сълзите си, хвана ръката на приятеля си.
— Спомняш ли си за какво приказвахме на сутринта, след като напуснахме къщата на вуйчо ми?
Гарион кимна.
— Каза ми, че аз сам трябва да реша дали можеш да съобщиш за заговора ни.
— Спомням си — увери го Гарион.
— Добре — продължи Лелдорин. — Аз реших. Освобождавам те от обещанието ти да мълчиш. Стори онова, което трябва.
— По-добре ще е, ако сам разкажеш на господин Улф всичко, Лелдорин — възрази Гарион.
— Не мога, Гарион. — Лелдорин изстена. — Съжалявам, но съм устроен така. Зная, че Начак само ни използва, но дадох на останалите своята дума. Аз съм аренд, Гарион. Ще удържа обещанието си, дори и ако зная, че постъпвам погрешно. Сега всичко зависи от тебе. Трябва да попречиш на Начак да унищожи моята страна. Искам да отидеш при самия крал.
— При краля? Той никога няма да ми повярва.
— Накарай го да ти повярва. Разкажи му всичко.
Гарион твърдо поклати глава и заяви:
— Няма да му съобщя твоето име, нито пък името на Торасин. Знаеш какво ще ти стори, ако му кажа.
— Не мисли за мен и Торасин — настоя Лелдорин и отново се разкашля.
— Ще кажа на краля за Начак — упорито продължи Гарион, — но не и за теб. Къде да му кажа да търси мурга?
— Той знае — отвърна Лелдорин със съвсем отпаднал глас. — Начак е посланикът на мургския двор във Воу Мимбре. Той е личният представител на Таур Ургас; краля на мургите.
Гарион го погледна изумено.
— Начак има на разположение всичкото злато от бездънните мини на Ктхол Мургос и може да действа с него както желае — продължи Лелдорин. — Заговорът, който подхвърли на мен и моите приятели, би могъл да е само един от десетките други, целящи да унищожат Арендия. Трябва да го спреш, Гарион. Обещай ми. — Очите на бледия младеж бяха трескави, пръстите му стискаха здраво ръката на Гарион.
— Ще го спра, Лелдорин — закле се Гарион. — Все още не зная как, ала ще измисля някакъв начин. Ще го спра.
Лелдорин безсилно се отпусна върху носилката. Изглежда, силите му го бяха напуснали, сякаш необходимостта да изтръгне това обещание беше единственото нещо, което го бе крепило досега.
— Довиждане, Лелдорин — тихо прошепна Гарион и очите му се напълниха със сълзи.
— Довиждане, приятелю — едва успя да прошепне Лелдорин, после очите му се затвориха, а пръстите, които стискаха дланта на Гарион, безжизнено се отпуснаха. Гарион се взря в него, изпълнен с непоносим страх, но после съзря слабия тласък на пулса в трапчинката под гърлото на приятеля си. Лелдорин все още беше жив — макар и останал без сили. Гарион нежно постави ръката на приятеля си върху носилката и придърпа грубото одеяло върху раменете му. След това се изправи и бързо се отдалечи. Бузите му бяха облени със сълзи.
Отново се качиха на конете и поеха в тръс към Великия западен път. Съпроводиха ги няколко възгласа на крепостните селяни и на войниците, ала в далечината се чуваха други звуци — жените от селата бяха излезли да търсят съпрузите си сред труповете, проснати навсякъде по полето, и техните писъци и вопли заглушиха възторжените възгласи.
Съвсем преднамерено Гарион подкара коня си напред и се изравни с Мандорален.
— Трябва да ви кажа нещо — заговори разгорещено младежът. — То няма да ви хареса, ала всъщност никак не ме грижа за това.
— Така ли? — меко отвърна рицарят.
— Мисля, че начинът, по който разговаряхте с Лелдорин, беше жесток и отвратителен — хвърли думите си в лицето му Гарион. — Може би си мислите, че сте най-великият рицар на света, но аз смятам, че сте гръмогласен самохвалко. В сърцето ви има толкова съчувствие, колкото в каменен блок. А сега, ако казаното не ви харесва, какво възнамерявате да предприемете?
— А — изрече Мандорален — това ли било! Мисля, че погрешно си ме разбрал, млади ми приятелю. Беше необходимо да му кажа това, за да спася живота му. Астурианският младеж е много храбър и въобще не мисли за себе си. Ако не бях говорил с него по този начин, той сигурно щеше да настоява да продължи с нас и скоро щеше да умре.