Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
Онези духове, които имат домове незнайни,
подготвят пътища за мен
сред бездните небесни.
Ето аз правя обиколките предречени
по пътя, от лодката на Тум преминат.
Застанал прав в средата на лодката на Ра,
изричам думите на посветените
и моля се за тези, чието гърло е увредено
в изпитанието на смъртта.
Ето че вечерта се спуска…
Баща ми в небето делата ми претегля и ме съди.
… На моята уста печат е сложен,
защото бях от вечния живот нахранен.
Истина, в Джеду живея,
аз нов живот живея след смъртта.
На Ра подобен всеки ден се раждам.
38 ГЛАВА53
(Папирус небесни)
Бог Тум съм аз, излизащ от океана някогашен,
обхождащ бездните на небесата.
Ето в царството на мъртвите за мене има отредено място.
На духовете посветени заповеди давам,
които имат домове незнайни,
и на служителите на бога с глава на лъв двуглав.
И като пея химни, небето преминавам с лодката на Хепри.
Дъх животворен ме подхранва.
От него, седнал в лодката на Ра,
аз придобивам власт магическа.
За мене Ра подготвя пътищата
и портите на Кеб отваря.
След мене живите повличам
в свитата на божеството всемогъщо.
Предвождам тези, които са в гробниците
……….. боговете Сети Хор54
Показвам пътя на водачите на хората,
аз влизам в царството на мъртвите, оттам по своя воля си излизам.
И гърлото ми здраво е и читаво
и на богиня Маат в лодката аз плавам,
минавам после в лодката на Ра.
Стоя до този бог в небесните му домове,
всред следовниците му, които го обграждат.
Ето ме жив подир смъртта във всеки ден от моето съществуване
и се усещам силен,
на бога с глава на лъв двуглав подобен.
Наистина живея след смъртта и съм избавен!
Аз се разливам по земята и я пълня,
разтварям се като зелена лилия,
в двете царства аз бог Хотеп55 съм.
39 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ПРОГОНИ ЗЛИЯТ ДУХ АПОПИ
Бягай! Назад! Махни се, дух на злото Апопи!
Ако ли не, удавен ще си в бездните на езерото на небето,
където Тум, небесен твой баща, подготвил беше твоето погубване!
Към края роден ти на Ра не приближавай!
Наистина от него се страхуваш!
Виж! Аз съм Ра! Аз сея ужас!
Зъл дух, върни се
пред острите стрели на светлината ми, за тебе болка.
Ето че боговете твоите гърди разкъсват.
Богинята с глава на рис смразява крайниците ти.
Богинята с глава на скорпион
излива върху тебе своя съд на разрушение,
богинята Маат от твоя път далече те прогонва.
Изчезни, Апопи, враг на Ра!
Ти искаше на изтока небесните царства да преминаваш
и сред светкавици погром да сееш.
Но ето че внезапно Ра на хоризонта портите отваря
в мига, когато Апопи се появява,
и той се сгромолясва.
Наистина, когато го нападам и съсичам,
о, Ра, аз твоите повели изпълнявам.
Аз правя онова, което е разумно да се прави,
мирът на Ра да се запази.
Приготвил съм, о Ра, въжетата ти
и ето дърпам ги…
Повален е Апопи! Завързан, обуздан е
от божествата на изтока, на запада, на севера и на юга!
Те всичките го обуздаха
и Ра е радостен.
Извършва в мир небесните кръговрати!
Сразен е Апопи! Врагът на Ра отстъпва!
Усещам силно наказанието, наложено
на теб от богинята-скорпион!
Сега ти страдаш!
Наистина към тебе тя постъпи страшно.
Скопен ще бъдеш ти завинаги, ти, Апопи, на Ра врагът!
Ти никога не ще вкусиш на любовта насладите!
Ра те принуди да отстъпиш. Той те мрази!
Виж! Той те гледа! Върни се, Апопи!
Главата ти той удря. Разсича ти лицето.
Троши ти костите. Отсича крайниците ти,
защото, истина, това е негово царство.
Ти, Апопи, на Ра врагът
от бог Акер56 ти бе осъден.
Божествените духове свитата ти, Ра,
пресмятат, изчисляват пътя ти, когато се издигаш,
и възцаряваш мир около тебе.
Ти ту се спираш, ту пак пътуването си поемаш
и твоето око напред се движи неотклонно.
Да мога от устата ти присъда нежелана да не чуя!
Окото ти божествено към мене да е благосклонно,
защото аз съм Сет, аз бурите небесни пускам,
тъй както прави и Неджеб-иб-ф.
Ето говори Тум. Той казва:
„Бъдете смели воини на Ра,
защото злия дух Ненджа отблъснах!
Изгоних го от погледа на боговете!“
Кеб казва: „На троновете си непоклатими стойте
в лодката на Хепри.
Път с копие в ръка прокарайте!“
Хатор57 говори: „Ножовете си стиснете здраво!“
Нут казва: „С мен елате, Ненджа, духа ужасен да прогоним,
53
(Във френския текст тези глави имат една и съща номерация)
54
(Една част от стиха не е запазена)
55
Хотеп — бог на мира след смъртта, който носи успокоение и блаженство на душите.
56
Акер — божество в образ на лъв с две глави.
57
Хатор — богиня на смъртта, на любовта и на вечността, владетелка на царството на мъртвите, неин символ е смокиновото дърво — олицетворение на дървото на живота.