Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Според някои сведения по време на експедициите „Аполо“ ръководните кръгове в САЩ вече разполагали с информация, че извънземните, установили контакт с американските астронавти на Луната, притежават голяма база на площ 100 км2 на нейната обратна страна и че тя е разположена под лунната повърхност. От американски спътник било засечено, че от споменатата подлунна база се генерира мощно магнитно поле. Трябва да се има предвид, че Луната няма диполен магнитен момент като Земята. На нейната повърхност има породи скали, които са само слабо намагнитени. В непосредствена близост до извънземната база се намирал и най-големият маскон# (Масконите представляват локални свръхплътни концентрации на маса непосредствено под лунната повърхност. Трябва да се има предвид, че гравитационното поле на Луната е много по-нееднородно от земното. Гравитационните аномалии, дължащи се на споменатите маскони, могат да достигат до 200 мгала. Най-големият маскон на Луната с диаметър около 1000 км, оказал се близо до извънземната база, може да отклонява до 1000 метра орбитата на спътник, летящ на височина 100 км над лунната повърхност. — Бележка на автора.) на лунната повърхност, разположен приблизително в центъра на обратната страна на Луната близо до екваториалната зона.
Някои сведения показват, че по време на първите експедиции „Аполо“ американските власти вече знаят, че освен базата на Луната извънземните от бялата раса (Б-169) разполагат и с изследователски полигон, разположен в „Долината на мълчанието“ в Мексико. Неслучайно в нея неведнъж били наблюдавани излитания на НЛО. Загадъчната долина заема площ около 600 км2 в район, който влиза в границите на три щата — Чиграде, Кооума и Дуранчо, и е известна с редица странни явления. Така например в нея падат повече метеорити, отколкото на която и да било точка на земното кълбо. Освен това силно магнитно поле влияе на радиовълните и в „Долината на мълчанието“ радиоапаратите не работят. В споменатата долина съществува област, която много напомня на лунната повърхност. В нея има малки кратери от вулканичен произход с диаметър по-малък от 35 см. Вътрешността на тези кратери е толкова гладка, че изглежда като полирана.
След кацането на Луната през юли 1969 г. на „Аполо-11“ Агенцията за аеронавтика и космически изследвания на САЩ (НАСА) проявява подчертан интерес към „Долината на мълчанието“. Вашингтон прави няколко постъпки да получи разрешение от мексиканското правителство специалисти на НАСА да изследват зоната на тази фантастична долина, но получава отказ.
Така се стига до 11 юли 1970 г., когато ракета, изстреляна от щата Юта в САЩ, се „отклонява“ от курса и пада в „Долината на мълчанието“. Под предлог, че е необходимо да бъдат събрани частите на „злополучната ракета“, НАСА получава разрешение от мексиканските власти да изпрати в района свои специалисти.
Заедно с тях в „Долината на мълчанието“ отива и директорът на НАСА — небезизвестният Вернер фон Браун, който прекарва там почти цяла година. Малко след неговото завръщане в САЩ лунната програма „Аполо“ е прекратена. След полета на „Аполо-17“ през декември 1972 г., при който астронавтите Ейджин Сернан и Харисън Смит са били под непрекъснато наблюдение на сонди на извънземните в продължение на седемдесет и петчасовия им престой на лунната повърхност, предвидените експедиции на корабите „Аполо-18“, „Аполо-19“ и „Аполо-20“ са преустановени по „икономически съображения“. По същото време програмата за изпращане на руски космонавти на Луната с ракетата носител Н-1 също е прекратена по висши държавни съображения. След четирите неуспешни старта с „Н-1“ в периода 1968–1972 г. останалите 6 произведени ракети от този тип са демонтирани. При това две от тях са били на стартови позиции през декември 1972 г.